Миро_Д - Unknown

Брам се надвеси над нея и гризна леко долната й устна.

— Не е ли по-добре да използваш тази великолепна уста за друго, а не за безсмислени разговори?

— Престани да се подиграваш с устата ми. Голяма работа, какво толкова ще ти струва? Кажи ми.

— Голямата работа е в това, че не искам дете.

— Именно. – Джорджи се отдръпна от него. – И няма да имаш.

— Наистина ли си мислиш, че ще бъде толкова лесно?

Не. Щеше да бъде трудно и невероятно сложно, но идеята да смесят гените си с всеки изминал ден й се струваше все по-примамлива. Неговата външност и – не искаше да го признае – интелектът му, комбинирани с нейния темперамент и самодисциплина, щяха да създадат най-изумителното дете на света, дете, което Джорджи копнееше да роди.

— Ще бъде от лесно по-лесно – заяви тя. – Не се изисква кой знае какъв ум.

— Съвсем вярно. За щастие, тялото ти компенсира празната ти глава.

— Спести си силите. Нямам настроение.

— Съжалявам за това повече, отколкото можеш да си представиш. – Брам се претърколи върху нея и разтвори бедрата й с коляно.

— Какво правиш?

— Възстановявам мъжкото си превъзходство – осведоми я той невъзмутимо, стисна китките й и вдигна ръцете й над главата. – Съжалявам, Скут, но това е неизбежно – прошепна и проникна дълбоко в нея.

— Не вземам нищо против забременяване!

— Добър опит. – Брам захапа едното й зърно. – Но неуспешен.

Джорджи не настоя. Първо, беше излъгала. И второ, беше се превърнала в истинска нимфоманка. И трето…

Забрави за третото и обви крака около кръста му.

Брам не можеше да повярва. Бебе! Наистина ли Джорджи си въобразяваше, че той ще приеме абсурдната й идея? Винаги бе знаел, че никога няма да се ожени, камо ли да има деца. Мъжете от неговата порода не бяха създадени за саможертва, взаимни компромиси, всеотдайност или възвишени идеали. Оскъдните количества от тези качества той използваше само в работата си. Джорджи представляваше най-странната комбинация от здрав разум и пълен идиотизъм, която бе срещал, а в последно време започваше дяволски да го влудява.

Той изчака да мине срещата с представителите на „Вортекс”, насрочена за следобед на другия ден, преди да се обади на Кейтлин с новината.

— Дръж се да не паднеш, скъпа. „Къща на дървото” получи зелена светлина от „Вортекс”. Рори Кийн се съгласи на сделката.

— Не ти вярвам.

— Аз пък си мислех, че ще се зарадваш за мен.

— Кучи син! Правата ти изтичат само след две седмици.

— Петнайсет дни – уточни той. – Погледни го откъм хубавата страна. Сега ще можеш спокойно да спиш нощем, след като знаеш, че на никого няма да позволя да превърне книгата на майка ти в боклук. Сигурен съм, че това е огромна утеха за теб.

— Върви да се чукаш! – Тя затръшна телефона.

Той вдигна поглед към втория етаж.

— Отлична идея.

Можеше да се каже, че това бе един от най-гадните дни в живота на Лора. Главата я цепеше, имаше потискаща среща с шефовете на „Старлайт Мениджмънт”, а като капак я глобиха за превишена скорост на път към Санта Моника. Натисна звънеца на двуетажната градска къща на Пол Йорк в средиземноморски стил, намираща се само на четири пресечки от кея, макар да й беше трудно да си представи, че Пол някога го посещава. Дълбокото триъгълно деколте на новата й копринена рокля без ръкави от „Ескада” внасяше някаква разхлада, но при все това й бе горещо, а от влагата косата й над челото бе започнала да се вие на малки къдрици. Всеки ден излизаше от къщи за работа грижливо облечена и сресана, но не след дълго нещо започваше да се обърква – под едното й око се появяваше черно петънце от размазаната спирала, презрамката на сутиена й се смъкваше по рамото, на обувката й цъфваше драскотина, подгъвът на полата провисваше и в колкото и скъп салон да се подстригваше, до края на деня меката й като на бебе коса вече бе изгубила формата си.

Отвътре се разнасяше ритъмът на „Стийли Дан”, което означаваше, че в къщата има някой, но той не реагира на звънеца, така както не отговаряше и по телефона. От две седмици, откакто вдигнаха карантината и Джорджи я бе уволнила, Лора се опитваше да се свърже с него.

Тя затропа по вратата и когато и това не помогна, заудря по-силно. Таблоидите направо бяха пощурели, опитвайки се да изровят подробности от станалото по време на карантината, но когато се разнесе новината, че сред гостите е била Рори и „Вортекс” е сключил договор с Брам за финансирането на „Къща на дървото”, слуховете за ожесточени женски схватки и хедонистични оргии секнаха.