Миро_Д - Unknown

— Това е толкова несправедливо. Татко определяше правилата, а аз само ги следвах. А сега тя плаща цената.

Брам взе слушалката от ръката й я постави на мястото й.

— Лора знае, че нещата не са вървели. Било е нейно задължение да предприеме нещо, но не го е сторила.

— Все пак…

— Престани. – Брам я стисна за раменете и я изправи. – Не се съмнявай в себе си.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си свикнал да бъдеш безмилостен. – Тя се надигна бавно от стола.

— Аз много харесвам Лора – заяви Брам – и навярно тя би била отличен агент за теб, но не и ако слугува на двама господари.

— Баща ми никога повече няма да ми проговори.

— Де тоз късмет! – Той приседна на ръба на бюрото. – И така, какво сложи началото на тази „ядрена зима” на Джорджи Йорк?

— Татко предложи да поиграем на карти. И ме наплиска с вода в басейна. – Тя изрита гневно кошчето за боклук, но в резултат само удари болезнено палеца си и разсипа боклука по килима. – По дяволите! – Отпусна се на колене и се зае да разчиства. – Помогни ми, преди Чаз да го е видяла.

Той побутна към нея с носа на обувката си смачкан на топка лист хартия.

— Питам само от любопитство… Животът ти винаги ли е приличал на железопътна катастрофа, или аз просто се появих на сцената в особено съдбовен и драматичен момент?

Джорджи хвърли обелка от банан в кошчето.

— Знаеш ли, нищо не ти пречи да ми помогнеш.

— И ще го направя. Ще ти помогна да забравиш за всичките си тревоги с див секс.

Имайки предвид тънката нишка, на която се крепеше бракът им, дивият секс навярно беше великолепна идея.

— Само ако аз водя играта. Омръзна ми да се подчинявам.

Златист сноп светлина прорязваше голото тяло на Брам от рамото до бедрото. Той се отпусна върху възглавниците, напълно изтощен и борейки се за глътка въздух. Приличаше на красив паднал ангел, опиянен от секс и грях.

— Ти ще… се влюбиш в мен – пророни той задъхано. – Сигурен съм.

Тя отметна косата от очите си и се взря в лъщящите му от потта гърди. Конвулсиите от последния й оргазъм я бяха оставили отмаляла и беззащитна. Опита се да се съвземе.

— Халюцинираш.

Брам стисна бедрата й, които все още бяха възседнали неговите.

— Познавам те. Ще се влюбиш в мен и всичко ще прецакаш.

Джорджи се намръщи и се отдръпна от него.

— И защо ще се влюбя в теб ?

— Защото имаш отвратителен вкус за мъже, ето защо.

Тя се отпусна до него.

— Не е чак толкова отвратителен!

— Така казваш сега. Но много скоро ще започнеш да оставяш заплашителни съобщения на гласовата ми поща и ще преследваш новите ми гаджета.

— Само за да ги предупредя за теб. – Брам се бе притиснал отстрани към нея и миризмата на пот от телата им се смесваше със свежото ухание на чисти чаршафи. Сексът, както обикновено, беше невероятен и навярно по-късно тя щеше да обвинява замъгления си от насладата мозък за това, което последва. Или може би просто днес беше денят, в който й бе съдено да изгаря всички мостове. – Единственото нещо, което може… може да поискам от теб, е… – Закри очите си с ръка и изтърси на един дъх: – Вероятно… едно бебе.

Брам се засмя.

— Говоря сериозно. – Тя вдигна ръката си и го погледна в очите.

— Зная. Затова се смея.

— Няма да ти струва нищо. – Джорджи седна. От необуздания секс я боляха всички мускули. – Никакви досадни посещения. Никаква издръжка за детето. От теб се иска единствено да доставиш стоката и да изчезнеш преди главното събитие.

— Няма да го бъде. Не и след трилион години.

— Нямаше изобщо да заговоря за това…

— Но го направи.

— … ако не беше толкова красив. Всичките ти недостатъци са свързани само с характера ти и тъй като не възнамерявам да те допускам близо до детето, с редки изключения за някоя и друга снимка за медиите, това няма да е проблем. Разбира се, използвайки твоята ДНК, аз рискувам детето да получи някои увредени хромозоми от някогашните ти години на разврат, пиянство и наркотици, но съм готова да поема този риск, защото с изключение на тях ти представляваш мъжки генетичен джакпот.

— Колкото и да е странно, чувствам се поласкан. Но… Не. Никога.

Джорджи се свлече обратно върху възглавниците.

— Знаех си, че си прекалено голям егоист, за да обсъждаме подобен въпрос. Типично за теб.

— Това не е, като да ми поискаш двайсетачка назаем.

— Слава богу, защото в такъв случай трябваше да връщам парите сама на себе си!