Миро_Д - Unknown

— Нещо не е наред ли?

— Не, не, всичко е наред – побърза да я увери Пол, но избягваше погледа й и явно изглеждаше притеснен.

Може би беше гледала твърде много мелодрами, защото започна да се пита дали не се е разболял от неизлечима болест, или не е решил да се ожени за някоя от жените, с които излизаше. Джорджи не харесваше нито една от тях, макар че беше благодарна, задето баща й се срещаше с жени на неговата възраст, а не с двайсетгодишни момиченца, които все още го намираха за привлекателен.

— Татко, да не би…

В същия миг в лицето й плисна вода. Тя вдигна ръце, за да се закрие, но той вече бе загребал отново вода с пълни шепи и я лисна отгоре й. Водата попадна в носа й и очите я засмъдяха. Тя се задави и закашля.

— Какво правиш ?

Пол отпусна унило ръце. Лицето му пламтеше и ако Джорджи не го познаваше толкова добре, щеше да реши, че е от смущение.

— Аз просто… исках малко да се позабавляваме.

Тя продължи да кашля, докато не прочисти гърлото си.

— Е, престани! Достатъчно се позабавлявахме.

Той отстъпи назад.

— Извинявай. Помислих си…

— Да не си болен? Какво става?

Пол заплува към стълбата.

— Не съм болен. По-късно ще поговорим.

Излезе от водата, грабна кърпата си и забърза към къщата. Тя остана да се взира след него, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що.

20

Джорджи си взе душ, преоблече се и отиде в кабинета си. Арън седеше зад компютъра, чукайки усърдно по клавиатурата, навярно в такт с музиката, която слушаше през слушалките. Като я видя, понечи да ги свали, но тя му даде знак да ги остави. Вещите на баща й бяха изчезнали. Чудесно. Това означаваше, че вместо да му го съобщи лично, може да постъпи като страхливка и довечера да му изпрати имейл, че е отменила срещата с Грийнбърг.

Погледна списъка с гостите, поканени на сватбеното парти, до което оставаха по-малко от три седмици, и видя, че всички са приели, което не беше изненада. Редом лежеше купчина с покани за благотворителни мероприятия, модни ревюта и представянето на новата модна линия на фризьорката й, но Джорджи нямаше настроение да се занимава с тях. Искаше единствено да види заснетия материал за Чаз.

Арън й помогна да инсталира новото монтажно оборудване в единия ъгъл на кабинета. Тя зареди лентата и много скоро бе погълната от кадрите, редуващи се пред нея. Колкото и да я вълнуваше историята на Чаз, не по-малко й бяха интересни разказите на чистачката Соледад. А имаше и още много други жени, с които искаше да говори. Сервитьорки и продавачки. Служителки от пътната полиция по паркингите и домашни медицински сестри. Искаше да заснеме и запише историите на обикновените жени, изпълняващи обикновена работа в световната столица на блясъка.

Когато най-сетне вдигна глава от монитора, откри, че Арън си е тръгнал. Досега Лора би трябвало да е отменила срещата, но в случай че не бе успяла, Джорджи реши да изчака и да се обади утре, за да се извини лично на Рич Грийнбърг.

Слезе и остана неприятно изненадана, когато видя баща си да излиза от кинозалата.

— Най-после успях да изгледам един стар филм на Алмодовар – осведоми я той.

— Мислех, че си си тръгнал – промърмори Джорджи.

— Моята чистачка открила плесен в градската ми къща. Обадих се да обработят помещенията, но трябва да се изнеса за няколко дни, докато трае процедурата. Надявам се, не възразяваш да остана още малко тук.

Джорджи възразяваше, особено сега, когато се налагаше да му съобщи очи в очи новината за отменената среща.

— Разбира се, че не.

Брам се показа от кухнята.

— Остани колкото искаш, татко – изрече провлачено. – Знаеш, че винаги си желан тук.

— Колкото чумата – парира баща й.

— Можеш да живееш тук колкото пожелаеш, стига да спазваш правилата.

— Което ще рече?

Брам очевидно се наслаждаваше на всяка реплика, но нали вече бе отворил мидата на този свят с меча си*, така че защо да не се позабавлява?

[* Реплика от „Веселите уиндзорки” от У. Шекспир; преносно: „светът е в краката ти, постигнал си желаната цел”. – Б.пр.]

— Първо, да оставиш Джорджи на мира. Сега тя е моя грижа, не твоя.

— Хей! – Джорджи сложи ръка на кръста си.

— Второ… всъщност е като първото. Не притискай дъщеря си. Освен това искам да чуя мнението ти за „Къща на дървото”.

Пол се наежи и го изгледа намръщено.