Миро_Д - Unknown

На гърлото й заседна буца. Джорджи преглътна с усилие и заговори припряно:

— Дори Грийнбърг да ми предложи ролята и името ми да е изписано преди заглавието на филма, няма да я приема. Занапред ще играя само роли, които ми харесват и ме вълнуват, и ако това не ти допада, аз много съжалявам. – Отново преглътна. – Не искам да те огорчавам, но повече не мога да продължавам така. Не желая вие двамата с Лора да вземате решения зад гърба ми.

— Джорджи, това е безумие.

— Благодарна съм за всичко, което си направил за мен. Зная, че искаш най-доброто за кариерата ми, но това, което е най-доброто за кариерата ми, невинаги е най-доброто за мен. – О, господи, нямаше да заплаче. Трябваше да се държи студено и делово с него, както той се държеше с нея. Почерпи по-надълбоко от кладенеца на новопридобитата си решителност. – Искам вече да се оттеглиш, татко. От тук нататък аз сама ще се грижа за кариерата си.

— Да се оттегля?

Тя кимна сковано.

— Разбирам. – Красивото му лице не издаваше никакви емоции. – Да, ами… разбирам.

Тя очакваше студена назидателност, снизходителност, унищожителни аргументи. Двамата ги свързваше единствено нейната кариера. И ако сега тя не отстъпеше, щяха окончателно да се отчуждят. Каква ирония. Само преди половин час за пръв път от незапомнено дълго време се бе радвала искрено на общуването с баща си, а сега щеше да го изгуби завинаги. Ала при все това нямаше да свие покорно знамена. Вече се бе освободила от Ланс. Беше време да стори същото и с баща си.

— Моля те, татко… Опитай се да разбереш.

Той дори не мигна.

— Аз също съжалявам, Джорджи. Съжалявам, че се стигна дотук.

И това беше всичко. Той си тръгна. Без нито дума повече. Излезе, за да отиде в къщата за гости и да си събере нещата. Излезе от живота й.

Джорджи с мъка удържа порива си да хукне след него. Вместо това пое с тежки стъпки нагоре по стълбите. Навярно Брам го бе домързяло да отиде в кабинета си, защото се бе настанил на дивана в нейния, подпрял глезен върху коляното и поставил върху бедрото един от бележниците на Арън. Тя се спря на прага.

— Струва ми се, че… току-що уволних баща ми.

Той вдигна глава.

— Само ти се струва или си сигурна?

— Аз… – Младата жена се облегна безсилно върху рамката на вратата. – Какво направих?

— Може би най-сетне си пораснала?

— Татко никога повече няма да ми проговори. А той е единственото ми семейство.

Горката, нещастна Джорджи Йорк !

Тя изправи рамене. Как й бе писнало от всичко това!

— Ще уволня и Лора. При това веднага.

— Брей! Кървавата баня на Джорджи Йорк!

— Мислиш, че греша?

Той свали крака си и остави бележника настрани.

— Мисля, че нямаш нужда някой друг да ти казва как да управляваш кариерата си, когато си напълно способна да го правиш сама.

Джорджи му беше благодарна за подкрепата. В същото време й се искаше Брам или да й възрази, или да се съгласи с нея.

Той я наблюдаваше мълчаливо, докато тя посягаше към телефона. Повдигаше й се. Никога досега в живота си не бе уволнявала някого. За тези неща се грижеше баща й.

Лора вдигна още при първото позвъняване.

— Здравей, Джорджи. Тъкмо се канех да ти позвъня. Никак не ми беше приятно, но отмених срещата. Мисля, че утре сутринта трябва да се обадиш на Рич Грийнбърг и…

— Да, ще го направя – прекъсна я Джорджи и се свлече в стола на Арън зад бюрото. – Лора, трябва да ти кажа нещо.

— Добре ли си? Звучиш странно.

— Аз съм добре, но… – Джорджи се втренчи невиждащо в спретнатата купчина документи върху бюрото. – Лора, зная, че отдавна работим заедно, и аз високо ценя старанието ти и всичко, което си направила за мен, но… – Разтри челото си. – Трябва да се разделим.

— Да се разделим?

— Аз… аз имам нужда да направя някои промени. – Не чу приближаването на Брам, но усети ръката му, която се отпусна нежно между лопатките на гърба й. – Зная колко е трудно да се работи с баща ми и не те обвинявам за нищо – наистина не те обвинявам – но трябва да започна начисто. С агент, който сама ще назнача.

— Разбирам.

— Аз… искам да съм сигурна, че единствено моето мнение ще има значение за крайното решение.

— Каква ирония! – засмя се Лора сухо. – Да, да, разбирам. Обади ми се, когато си намериш нов агент. Аз… ще се постарая колкото е възможно по-бързо и безпроблемно да му предам работата. Желая ти късмет, Джорджи.

Лора затвори. Никакви молби. Никакви настойчиви увещания. На Джорджи й призля. Отпусна глава върху бюрото.