Миро_Д - Unknown

— Това те забавлява, нали?

— Повече, отколкото можеш да си представиш. – Лора събра нещата си. – Обади ми се, след като прочетеш сценария. О, и още нещо – възнамерявам да дам тласък на кариерата ти, използвайки славата и репутацията на Джорджи.

Пол почервеня от гняв.

— Не можеш да го направиш.

— Разбира се, че мога. Тя ни уволни, забрави ли? – Лора стигна до вратата и се обърна към него. – Ако бях на твое място, още днес щях да й се обадя, вместо със студеното си и отчуждено поведение само да задълбочавам пропастта помежду ни.

— Да бе. Като че ли идеите ти постигнаха голям успех в миналото.

— Беше просто предложение. – Тя излезе и се насочи със спокойна крачка към колата си, макар че й се искаше да подскача до небесата от радост. Беше преодоляла първото препятствие и сега оставаше само да му намери работа.

Докато излизаше на заден ход от алеята, си напомни, че намирането на работа за Пол не е единственият й проблем. Трябваше да обяви за продажба луксозния си апартамент, да смени мерцедеса си за някаква по-евтина кола, да отмени почивката си в Мауи и да не припарва до „Барнис”. Доста депресираща перспектива.

Но за момента… Лора включи радиото, тръсна глава и запя с цяло гърло.

21

Джорджи вдигна глава от възглавницата, когато Брам излезе от банята след сутрешния душ. Преди две седмици и половина, в нощта след свалянето на карантината, тя бе изправена пред дилемата дали да се върне в стаята за гости, или да остане в спалнята на Брам. Накрая му заяви, че старата й стая гъмжи от въшките, останали от Ланс и Джейд, и не може да се върне там. Той се съгласи, че въшките са много заразни и не бива да рискува.

И сега Джорджи открито се любуваше на съпруга си. Черната кърпа, увита около бедрата му, превръщаше лавандуловите му очи в тъмносини. Косата му бе влажна. Наболата брада от последните няколко дни му придаваше сурова мъжествена елегантност. Въображаемото бебе се размърда в утробата й. Тя примигна, за да се върне към реалността.

— Кога каза, че Ханк Питърс ще започне с прослушванията за актьорите?

— Във вторник, след сватбеното парти, както много добре ти е известно.

— Наистина ли? Остава само седмица и половина… – Бяха започнали веднага с предварителната подготовка за снимките на филма, тъй като Ханк Питърс бе ангажиран с режисирането на друг филм през ноември, а Брам държеше той да е режисьорът на „Къща на дървото”. Джорджи остави чаршафа, уж неволно, да се свлече под гърдите й – както се оказа, напразен опит, тъй като той вече се бе насочил към дрешника за джинсите и тениската, превърнали се в работната му униформа на продуцент. – И аз все още съм в списъка за първото прослушване, нали?

— Няма ли най-сетне да се успокоиш? Обещах ти първото прослушване и ще го имаш. Но кълна се в Бога, ако възлагаш прекалено големи надежди…

— Трудно ще е, след като ти постоянно повтаряш колко съм некадърна.

Той промуши глава през отвора на тениската.

— Не преувеличавай. Ти си прекрасна актриса и изключително талантлива в комедийните роли, и много добре го знаеш.

— Но не съм достатъчно талантлива, за да изиграя Хелън. – Джорджи се опита да изобрази самодоволна усмивка с оттенък на злорадство. – Запомни добре този момент, Брамуел Шепърд, защото ще те накарам да си върнеш думите назад.

Щеше й се наистина да е толкова уверена, колкото демонстрираше. Беше изчела сценария още два пъти и бе започнала да нахвърля бележки за живота на Хелън, за маниерите й и особеностите на характера й. Но до прослушването оставаха само десет дни, а никога досега не бе играла толкова сложна роля. Предстоеше й още доста работа, за да се подготви както трябва, а не можеше да се съсредоточи.

Погледът му се спря върху гърдите й. Едва се бе удържала да не се впусне в лудо пазаруване на най-секси и най-съблазнителните нощнички. Вместо това се придържаше към обичайното си нощно облекло, но сега бялата камизолка и черните шорти, щамповани с пиратски черепи, лежаха скупчени на пода до леглото и Джорджи придърпа решително чаршафа до брадичката си.

— Не забравяй, че в девет е последната ни среща с Попи.

Той изпъшка и отново се вмъкна в дрешника.

— Няма да издържа още един разговор за цветни аранжименти и бадеми „Джордан”, подпечатани с фамилния герб. Всъщност какво, по дяволите, са бадеми „Джордан”?