Миро_Д - Unknown

Не можеше да не й го признае. Наистина имаше кураж. Тя правеше точно това, което би направил той при подобни обстоятелства. Защо тогава изпитваше такова разочарование?

Защото той беше егоистичен кучи син, а не тя.

Джорджи започна да раздава екземплярите.

— Брам, разбира се, ти ще четеш репликите на Дани Граймс. Татко, защо не вземеш ролята на Франк, умиращият баща на Дани? Ланс, ти ще бъдеш Кен, съседът насилник. Джейд, ти ще си Марси, покорната съпруга на Кен.

Най-неблагодарната роля.

Джорджи подаде един екземпляр на Лора.

— Призови на помощ детето в теб и се превъплъти в ролята на петгодишната Изи. Мег, ти ще бъдеш Натали – домашната медицинска сестра, в която е влюбен Дани, само че не храни никакви илюзии.

— Аз не съм актриса – възрази приятелката й.

— Преструвай се.

Брам не можеше да вини Джорджи, че иска да изиграе ролята на Хелън. Подобни роли можеха да преобърнат кариерата на един артист и да го изстрелят във висините. Но за Хелън беше необходима актриса като Джейд, която цял живот бе играла жени със силни характери. Дори при импровизирано четене като това, Джейд щеше да бъде фантастична, нещо, което Джорджи прекрасно знаеше и тъкмо затова я бе определила за ролята на Марси.

Джорджи седна на един стол с висока облегалка в другия край на стаята.

— Арън се съгласи да поеме всички останали мъжки роли, а аз ще чета текста зад кадър и останалите женски роли.

Ролята на Хелън едва ли можеше да се причисли към „останалите”. Смущението му бе изместено от потрес, когато Джорджи подаде един екземпляр на Рори.

— Ти все работиш и не ти остава време за забавление. Затова сега ти предлагам да четеш Хелън.

— Аз?

— Опитай се да дадеш воля на актьорския си талант – заяви Джорджи с ведра усмивка.

— Не мисля, че притежавам такъв.

— На кого му пука? Нали само се забавляваме.

Брам нищо не проумяваше. Защо се бе изплашила тя? Хрумваше му само едно обяснение и в гърдите му се запрокрадва нещо подобно на паника. Джорджи бе устроила това прослушване за него, не за себе си.

По дяволите! Той не я бе молил за това. Сигурно е решила, че Рори ще бъде много по-склонна да инвестира в проекта, ако й повери главната женска роля. Или имаше нещо още по-обезпокоително: може би Джорджи искаше да го изтика под светлината на прожекторите, жертвайки себе си. Каквато и да беше логиката й, малката госпожица Скутър Браун отново летеше наоколо като фея, сипейки вълшебния си прашец.

Брам започна да се поти. Каква шибана глупачка беше тя! Кога най-сетне ще проумее, че трябва да се грижи преди всичко за себе си? Ако искаше да промени курса на кариерата си, трябваше твърдо да преследва целта си и да прати по дяволите всички останали. Той никога не би направил подобна жертва за нея. Но нея не я беше грижа. Защото Джорджи Йорк беше шибан екипен играч.

Тя кръстоса крака.

— Брам, разкажи малко за сценария, преди да започнем, става ли? Обясни на всички какво се иска от тях.

Той не беше подготвен, а и толкова бе потресен, че още не можеше да дойде на себе си. Ако се издънеше, нямаше да има друг шанс, ала не можеше да събере мислите си.

— Някои от вас… може би част от вас са… ъ… чели книгата. Предполагам, че повечето. Знаете, че е… – С усилие на волята се овладя. – Това е вълнуваща история. Прекрасен сценарий – може би по-добър от книгата. – Думите започнаха да се леят от устата му. – И тъй като за всички това е четене без предварителна подготовка и репетиции, нека остане такова. Не се опитвайте да влагате в героя си нещо повече от това, което виждате в текста. Вникнете в същността му и се доверете на интуицията си. Най-вече бъдете искрени и…

Джорджи наблюдаваше Брам от другия край на стаята. Началото не беше много успешно, но постепенно той се увлече и даде воля на страстта си. Тя хвърли крадешком поглед към Рори, но беше трудно да разгадае какво се крие зад безстрастното й изражение.

Идеята за четенето на сценария я осени, след като неволно чу разговора им и видя отчаянието, което Брам толкова старателно се опитваше да прикрие. Две големи препятствия лежаха на пътя му – репутацията му на ненадежден и неуправляем актьор и настоятелното му желание да изиграе Дани Граймс. За първото нищо не можеше да стори, но й хрумна, че би могла да му даде начален тласък за второто. Или щеше да изиграе ролята, или не, но поне щеше да има шанс.

Всички слушаха напрегнато, докато той обясняваше накратко всеки персонаж. Да помоли Рори да чете репликите на Хелън, беше мъчително решение за нея, но това беше проектът на Брам и той трябваше да изпъкне на това прослушване. Освен това, колкото и да изглеждаше невероятно, ако планът й успееше, Брам щеше да й е задължен до гроб и тя възнамеряваше да го накара да й се отплати щедро за жертвата.