Миро_Д - Unknown

— Защо не? – парира тя.

— Джорджи е на трийсет и една, а не на пет.

— А правил ли си всички тези неща с нея, когато е била на пет?

— Майка й току-що бе починала и не ми беше до забавления и Дисниленд – сряза я той.

— Сигурно е било ужасно.

— Винаги съм се старал да бъда най-добрият баща за Джорджи.

Лора видя в очите му искрена болка, но това не събуди съчувствието й.

— Ето какво ме притеснява, Пол… След като аз не разбирам колко много я обичаш, тя как ще го разбере?

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Ако това е цялото ти уважение, което изпитваш към професионалните ни отношения, може би не е зле да ги преразгледаме.

Стомахът й се сви на топка. Не всичко бе изгубено. Още можеше да се спаси. Можеше да се оправдае, че е болна, че е изпаднала във временно умопомрачение заради страха от ТОРС… Ала Лора не прибягна до нито едно от всички тези извинения. Вместо това изправи рамене и с гордо вдигната глава слезе от верандата.

Докато вървеше към къщата за гости, сърцето биеше бясно в гърдите й. Спомни си за безбожната си ипотека, за това, какво ще стане с репутацията й, ако изгуби звездната си клиентка, за това, колко ужасно, колко катастрофално бе прецакала всичко. Тогава защо не тичаше обратно, не молеше за прошка?

Защото добрият агент – първокласният агент – винаги поставяше на първо място интересите на клиентите си. И за пръв път в живота си Лора чувстваше, че е постъпила като добър агент и истински професионалист.

19

През целия ден Брам наблюдаваше шахматната игра, разигравана от гостите му, докато хеликоптерите кръжаха над главите им. Гледаше как Джорджи прави всичко възможно да стои по-далеч от Джейд, Ланс и баща си, който пък почти не разговаряше с никого, как Чаз всячески се старае да угоди на Ланс и Джейд, но както обикновено, се заяждаше с Джорджи и Арън. Мег й помагаше в кухнята, стрелкаше презрителни погледи към Ланс, щом минеше покрай нея, и се преструваше, че не забелязва Джейд. Лора се бе превъплътила в ролята на изнервената Швейцария, опитваща се да запази неутралитет сред враждуващите страни. И всички, включително и самият той, се подмазваха на Рори.

Брам реши, че с изключение на Чаз, той е единственият от всички присъстващи, доволен от карантината. Снощи възнамеряваше да се залепи за Рори, но планът му бе осуетен от появата на Ланс. Сега, по волята на съдбата, имаше на разположение остатъка от уикенда да я приклещи някъде насаме, тъй като Рори не можеше да го избягва вечно.

Заради хеликоптерите и инцидента със змията никой не искаше да плува в басейна. Неколцина от гостите се бяха събрали в кухнята и Брам забеляза, че Джорджи отново се е въоръжила с видеокамерата. Като я видя, Чаз тутакси се наежи и Брам побърза да се намеси.

— Джорджи, защо не отидеш да се упражняваш като интервюираща с Лора? Жена агент сред холивудските акули и така нататък.

— Не желая да говоря с Лора. Искам отново да побеседвам с Чаз.

— Иска да ми досажда само защото чистачките не са тук – изехидничи Чаз. – Тя много обича да говори с тях.

За Брам беше необичайно да се чувства като единствения зрял човек в стаята.

— Тогава какво ще кажеш да вземеш интервю от Арън? – попита той, впечатлен от собственото си благоразумие.

— Не ми е интересно да разговарям с мъже – отряза го Джорджи. – Всъщност добре, ще интервюирам теб.

— Накарай го да си свали дрехите – посъветва я Мег откъм кухненската маса. – Това ще внесе пикантна нотка.

— Блестяща идея – охотно я подкрепи Брам. – Да вървим в спалнята.

Джорджи най-сетне си спомни за ролята на любяща съпруга.

— Не ме изкушавай така, когато наоколо гъмжи от народ.

В съзнанието на Брам се мярна серия от порнографски сцени. Кой би могъл да предположи, че Джорджи се бе превърнала в истинска лъвица в леглото? В началото сексуалната й властност го възбуждаше. За разлика от другите жени, тя не даваше и пет пари за неговите желания, а това още повече го разпалваше. Сексът в този фиктивен брак се оказа много по-забавен и неустоим, отколкото можеше да си представи. Толкова неустоим, че започваше малко да се притеснява. В живота му имаше място само за един човек и това бе самият той. Чаз беше само едно изключение.

В късния следобед батериите на мобилните телефони и лаптопи на всички гости се изтощиха. Само Рори, която имаше зарядно устройство и втори мобилен телефон, предвидливо оставени от асистентите й в пакета до задната порта, продължаваше да работи. Лора обяви, че без телефон е все едно да остане без въздух, и помоли Джорджи да изпее нещо, но в къщата нямаше пиано и Джорджи отказа. Независимо че Брам обичаше да я дразни за ролята й в мюзикъла „Ани”, той обичаше да я слуша как пее, защото Джорджи притежаваше плътен и силен глас, зареден с неизтощима енергия. Замисли се дали да не я изненада, като й купи пиано.