Миро_Д - Unknown

Кабинетът му беше единственото убежище в претъпканата къща, но когато се обърна, за да се насочи натам, някакво движение до вратата привлече вниманието му. Беше Джорджи. Дори от приблизително петте метра успя да зърне съчувствено смръщените й вежди и жалостта в зелените й очи.

Тя беше чула всяка дума. Ненавиждаше това почти толкова силно, както и проиграния шанс да осъществи мечтата си.

Вечерята беше истинско мъчение. Ланс всячески се опитваше да спечели отново благоразположението на Пол, но последният не откликваше. Джейд се впусна в екзалтирана тирада за детската секс индустрия и окончателно вкисна настроението на присъстващите, карайки ги да се почувстват виновни. Джорджи почти не разговаряше, Рори изглеждаше заета с мислите си, а Лора не спираше да хвърля тревожни погледи към Пол и Джорджи. Брам за нищо на света нямаше да позволи на Рори да види каква смъртоносна рана му е нанесла, затова се насилваше да се закача с Мег, единственият човек на масата, който не изглеждаше така, сякаш предпочита да е някъде другаде.

Хеликоптерите най-сетне отлетяха. Чаз поднесе толкова плътен и сладък карамелен десерт, че само Джорджи изяде порцията си, забивайки вилицата с мрачна решителност, която Брам не проумяваше. Джейд, която изглежда почти не проявяваше интерес към храната, дори не опита десерта, а когато Чаз се появи, й поръча да й донесе четвърт ябълка. Искането й явно вбеси Джорджи, защото тя скочи от масата и отново влезе в ролята на Скутър Браун.

— Минава едва осем. Хайде да отидем в дневната. Измислила съм страхотно развлечение за всички.

— Няма да играя на отгатване на думи – заяви Мег. – Или на каквито и да е други любими актьорски игри.

Лора и Рори добиха огорчен вид, но Джорджи не се предаваше.

— Имам наум нещо много по-интересно.

— Чакай малко – намеси се Брам, решен да не допусне Рори да разбере колко го е сломила. – Ти ми обеща, че ще танцуваш гола само пред мен.

— Никакви танци няма да има – жизнерадостно оповести съпругата му. – Последния път, когато танцувах около пилона, си изкълчих крака.

Дори Пол си позволи някакво подобие на усмивка, а всички жени, без Джейд, се разсмяха. Брам имаше чувството, че животът твърде много тежеше на раменете й и не й позволяваше да се отпусне. Ланс тутакси стана сериозен, очевидно солидарен със съпругата си. Какъв кретен.

Докато всички разчистваха масата, Джейд настоя Чаз да й свари още ментов чай, тъй като предишният не бил достатъчно горещ. Брам започваше да добива впечатлението, че Джейд предпочита да дарява света с хуманитарни мисии, напълно пренебрегвайки хората, която я обслужват. Накрая Джорджи, продължавайки с жизнерадостното си изпълнение, ги подбра към всекидневната, където ги настани, като остави за Брам креслото до камината. Посочи на Рори дивана до него, а останалите подреди по някакъв ред, известен единствено на нея. На Брам дяволски му се искаше тя да се бе посъветвала с него, преди да започне малките си салонни игри.

Но когато се появи Арън с купчина сценарии в ръце, всичко стана ясно.

Джорджи подаде първия екземпляр на Брам.

— Изненада, скъпи.

Той погледна корицата. Беше „Къща на дървото”. Какви ги вършеше тя?

— Някои от вас може би са чули, че Брам държи правата за сценария „Къща на дървото” на Сара Картър.

Почти всички вдигнаха смаяно глави.

Джорджи отпусна ръка върху рамото на Брам.

— Но доколкото ми е известно, той не е организирал четене на сценария. Затова днес следобед помолих Арън да направи по едно копие за всички нас. Тъй като в този дом са събрани толкова удивителни таланти, ми хрумна идеята да доставим удоволствие на нашия домакин.

В този дом са събрани толкова удивителни таланти… А Рори Кийн седеше до него. Джорджи бе хвърлила зара. Тя не искаше той да се предава, дори след разговора, който бе подслушала. Тя беше уредила това прослушване за него.

И тогава му светна.

Джорджи не го правеше заради него. Правеше го заради себе си.

Съвсем ясно виждаше колко много се надява тя, че малката й игричка ще сполучи. Джорджи знаеше, че Рори ще купи правата му в мига, в който срокът им изтече, и възнамеряваше с тазвечерното частно прослушване да си осигури ролята на Хелън.

Много дързък и хитър план, помисли си горчиво той, при все че нямаше да сработи. Джорджи не притежаваше нужния талант и дълбочина, за да изиграе ролята на Хелън. Пръстите й се забиха в рамото му.

— Скъпи, ако нямаш нищо против, аз ще бъда директор по кастинга.