Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Една вечер Кени се появи у тях, носейки пица.

- Сериозно започвам да се безпокоя за теб. Време е да се стегнеш.

- Кой ми го казва! Ти направо откачи, когато лейди Ема си тръгна.

Кени се престори, че страда от амнезия.

Същата нощ Тед за кой ли път се въртеше в леглото, без да може да заспи. Каква ирония само, че Мег го наричаше господин Самото хладнокръвие. Докато се взираше в тавана, я виждаше изкормена от някой бик или ухапана от кралска кобра, ала когато започна да си представя как я изнасилват група бунтовници в някоя страна от Третия свят, повече не бе в състояние да издържа. Скочи от леглото, качи се в пикала и подкара към депото.

Нощта бе хладна и ясна. Застанал между лъчите на фаровете, той се взираше в пустата замърсена земя. Кени беше прав. Трябваше да се стегне. Но как да го направи? Беше точно толкова далеч от това, да я открие, колкото и в самото начало и животът му бе съсипан.

Може би беше безутешността на мястото, тишината или пък мрачната празна земя, пълна с пропилени възможности. Каквато и да бе причината, Тед усети, че изправя рамене. И най-сетне видя онова, което беше пропуснал - очевидния факт, който му бе убягнал във всичките му опити да я открие.

Мег се нуждаеше от пари, за да напусне страната. От самото

начало беше приел, че родителите й са й ги дали, за да изкупят вината си за всичко, което бе преживяла. Така му казваше логиката. Ала не той решаваше и досега нито веднъж не се бе опитал да погледне на нещата не през своите, а през нейните очи.

Представи си лицето й във всичките му настроения. Засмяна и разгневена, мила и дръзка. Познаваше я така, както познаваше самия себе си, и когато отвори ума си за нея, бе заслепен от нещо, което трябваше да забележи от самото начало.

Мег нямаше да приеме и цент от родителите си. Нито за подслон. Нито за пътуване. Нито за каквото и да било. Клей Коранда го беше излъгал.

24.

Мег чу колата, която караше бавно редом с нея. Въпреки че бе едва десет часът вечерта, студеният октомврийски дъжд бе изпразнил улиците на Долен Ийст Сайд в Манхатън. Тя ускори крачка покрай влажните черни торби за боклук по тротоара. От противопожарните стълби над главата й се процеждаха дъждовни капки, в наводнените канавки се носеха боклуци. Някои от евтините тухлени постройки на улицата на Клей бяха постегната: от собствениците, но повечето не бяха и кварталът бе, меко казано, съмнителен. Въпреки това тя изобщо не се бе поколебала да проясни мислите си с разходка до любимия си деликатесен магазин за един хамбургер. Само че не бе очаквала на връщане дъждът да накара всички да се приберат.

Сградата без асансьор, в която на петия етаж се намираше сбутаният апартамент на Клей, бе на цели две пресечки от тук. Тя бе наела неприветливото жилище от брат си, докато той бе в Лос Анджелис, след като бе получил апетитна роля в независим филм. Мястото бе малко и потискащо, с два миниатюрни прозореца, които не пропускаха почти никаква светлина, но беше евтино и след като се отърва от мръсния стар диван на брат си, както и следите от многобройните му приятелки, Мег разполагаше с достатъчно място, за да изработва бижутата си.

Колата продължаваше да я следва. Погледна през рамо и видя черна лимузина - едва ли можеше да се нарече повод за тревога, ала изминалата седмица бе дълга. Шест дълги седмици.

Беше замаяна от умора, а пръстите й - разранени от работата върху колекцията й, която единствено волята я караше да продължи. Ала тежкият труд започваше да й се отплаща.

Не се заблуждаваше, че е щастлива, ала знаеше, че е взела възможно най-добрите решения за бъдещето си. Съни Скипджак се бе оказала абсолютно права, препоръчвайки й да си намери по-висок клас клиенти. Мениджърите на бутици, на които бе показала работата си, бяха харесали контраста между съвременен дизайн и старинни реликви и поръчките бяха завалели по-бързо, отколкото Мег бе вярвала, че е възможно. Ако мечтата на живота й бе да стане дизайнер на бижута, би била на върха на щастието, но не това бе нейната цел. Не и сега. Мег най-сетне бе разбрала какво иска да прави.

Колата все още я следваше плътно, светлината от фаровете й хвърляше жълти петна върху мокрия асфалт. Платнените й гуменки пропускаха и тя се уви още по-плътно в лилавия тренчкот, който бе открила в един магазин за дрехи втора ръка. Охранителни решетки препречваха витрината на един индийски магазин, корейският магазин за домашни потреби, дори китайският ресторант - всички те бяха затворени за през нощта.