Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Родителите й бяха пребелели като платно, братята й отказваха да го погледнат и Тед си помисли, че трябва да спре, ала думите сякаш имаха собствена воля.

- И ако не искате да ми кажете къде е, може да вървите по дяволите. Сам ще я намеря.

Изхвърча от къщата, тласкан от ярост - чувство, което бе толкова ново за него, че едва го разпозна. Докато стигне до колата си обаче, вече съжаляваше за постъпката си. Това бе семейството на жената, която обичаше, и дори тя вярваше, че са постъпили правилно, прекъсвайки издръжката й. Не бе постигнал нищо, освен че си бе изкарал гнева върху неправилните хора. Как, по дяволите, щеше дая открие сега?

През следващите няколко дни Тед се бореше със смазващо отчаяние. Търсенето в интернет не бе открило никакви следи за местонахождението на Мег, а хората, които бе най-вероятно да знаят къде е, отказваха да разговарят с него. Можеше да е навсякъде и с цял свят за претърсване, Тед нямаше представа откъде да започне.

След като стана ясно, че не семейство Коранда бе спечелило конкурса, Тед би трябвало начаса да се досети кой е бил, но въпреки това му отне известно време. След като най-сетне намести парчетата от мозайката, той връхлетя в къщата на родителите си и направи майка си на нищо в кабинета й.

- Направи живота й ад! - извика, като едва успяваше да се удържи.

Тя се опита да омаловажи думите му, като щракна с пръсти.

- Ужасно преувеличение.

Прекрасно бе да има мишена за гнева си.

- Направи живота й ад, а после, без никакво предупреждение, се превръщаш в нейна защитница?

Майка му го изгледа с израз на засегнато достойнство, любимият й номер, когато беше притисната гщ стената.

- Несъмнено си чел Джоузеф Камбъл 63. Във всяко митично пътешествие героинята трябва да преодолее поредица от изпитания, преди да се окаже достойна за ръката на красивия принц.

В другия край на стаята баща му изсумтя.

Тед побърза да се махне от къщата, боейки се от този новопоявил се гняв, който продължаваше да изригва. Искаше да се метне на някой самолет, да се зарови в работа, да излезе от кожата си, в която някога се чувстваше толкова удобно. Вместо това отиде в църквата и приседна до вирчето на Мег. Представи си отвращението й, ако би могла да го види такъв, да види какво се случва с града. Без кмет, сметките не се плащаха и споровете си оставаха неразрешени. Нямаше дори кой да одобри окончателния ремонт на библиотеката, станал възможен, благодарение на чека от майка му. Беше се провалил пред града. Беше се провалил пред Мег. Беше се провалил пред себе си.

На нея никак нямаше да й хареса, че бе рухнал по този начин, а дори във въображението си Тед не искаше да я разочарова повече, отколкото вече го бе направил. Отиде в града, паркира пикапа си и се насили да влезе в общината.

В мига, в който прекрачи прага, всички го зяпнаха. Той вдигна ръка, изгледа ги сърдито и се затвори в кабинета си.

Остана там през целия ден, отказвайки да отговаря както на телефона, така и на многобройните почуквалия на заключената врата, докато прехвърляше документи, изучаваше градския бюджет и обмисляше проваления комплекс за голф. От седмици една идея се опитваше да покълне в подсъзнанието му само за да повехне в горчивата почва на вината, гнева и нещастието му. Ала сега, вместо да предъвква отново и отново грозната сцена, разиграла се при депото за отпадъци, той приложи хладната сурова логика, която бе неговата запазена марка.

Мина ден, после втори. Пред кабинета му започна да се образува планина от домашно приготвени печива. Викайки през вратата, Тори се опита да го принуди да отиде в „Роустабаут".

Незнайно защо, лейди Ема остави събраните съчинения на Дейвид Маккълоу в пикала му. Тед не обръщаше внимание на нищо от това и след три дай вече имаше план. Излезе от уединението си и се захвана да звъни по телефона.

Минаха още три дни. Той си намери добър адвокат и направи още обаждания по телефона. За съжаление, никое от тях не решаваше по-важния проблем - откриването на Мег. Отчаянието не преставаше да го гложди. Къде се бе дянала, по дяволите?

Тъй като родителите й все така не отговаряха на обажданията му, той накара и лейди Ема, и Тори да опитат вместо него. Ала семейство Коранда отказваха да отстъпят. Представяше си я болна от дизентерия в джунглите на Камбоджа или умираща от студ по пътя към връх К2. Нервите му бяха опънати до краен предел. Не можеше да спи. Едва се хранеше. На първата среща, която свика, изгуби нишката на мислите си.