lovech - Poslednata imperatrica

С притъпени от коняка сетива и объркан от внезап­ната демонстрация на увереност от страна на Рандъл в способностите му на водач, сър Хоуп вече не можеше да сдържа любопитството си.

- Откъде идвате, господин Чен? - попита той и в гла­са му се прокрадна съмнение.

- Не съм сигурен какво имате предвид.

- Вие знаете бъдещето, господин Чен. Вече го дока­захте неведнъж. Как го правите? Откъде сте? Защо ни помагате срещу собствените си сънародници? Незави­симо от сините ви очи вие сте един от тях.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше изражението на китайския си съветник. Това беше въпрос, който са­мият той не бе събрал кураж да зададе.

Рандъл погледна сър Хоуп право в очите.

- Достатъчно е да знаете, че съм тук, за да ви помогна да спечелите тази война. Приемете нещата така - тялото ми може и да е на китаец, но виждам света през очите на западняк. - Рандъл се обърна към лорд Елгин. - И е абсолютно задължително да не забравяте уговорката ни. Ще ви помогна да спечелите тази война и да наложите Тиендзинския договор. След това ще продължим победонос­но към Пекин. И както ви обещах, историята ще запомни само вашето командване заради умението и дързостта ви, сякаш никога не съм бил тук. Вашите армии ще раз­громят Сенге Ринчен и Китай ще бъде открит пред вас като гола жена с разтворени крака. Но както се разбрах­ме, стените на Забранения град не бива да бъдат проби­вани от хората ви . Императорът не бива да бъде свалян или пленяван. Искате да наложите договора от Тиендзин, нали? Чудесно. Но трябва да обещаете, че ще спазите уговорката ни, лорд Елгин. По-ясен от това не мога да бъда. Стените на Забранения град не бива да падат.

- Да, да, приятелю. - Лорд Елгин се усмихна и вди­гна чашата си. - Стените на Забранения град няма да паднат. - Изражението му на политик изобщо не трепна. - Имате думата ми.

7 .

Калните равнини

1,5 км северно от крепостта Уей, Китай

21 август 1860 г.

05:23 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 171

Изгревът наближаваше и небето на изток беше алено. Бомбардировката на британската артилерия продължава­ше непрекъснато вече почти два дни. Постоянните гърме­жи на двайсет и трите гаубици отекваха през Таку и река Хай и всяко оръдие запращаше 12-фунтовите си гюлета или снаряди - сферични топки, пълни с барут, и с фитил, който се палеше ръчно - срещу укрепената твърдина. Сна­рядите улучваха целта си и експлодираха едва когато фи­тилът стигаше до барута. Канонадата направи невероятен спектакъл в нощта, когато огнените топки описваха дъги към крепостта в мрака като на забавен кадър, преди да се взривят със секваща дъха ярка светлина; звукът от детона­циите се връщаше при артилеристите миг по-късно.

Оръдията бяха завлечени до огневите си позиции през дълбоката кал, тресавища и стотици ручеи, които се кръстосваха във всички посоки. Всяка гаубица се те­глеше от шест коня на най-трудните участъци. Откъм океана шест канонера стреляха по високите стени на Уей, но целта на това беше повече психологическа, от­колкото военна. Намерението на Рандъл беше да накара хората на Сенге Ринчен да си мислят, че са обкръжени. В действителност стените откъм морето бяха дебели над 13 метра и бе невъзможно да се пробият.

От височината на крепостните стени китайците от­връщаха на огъня с руските си оръжия, но въпреки по-високата си позиция снарядите и барутът им бяха по-некачествени и проектилите им не достигаха целите си.

Подготовката през изминалата седмица бе преминала идеално. На 12 август британските и френските сили, общо 1000 души, бяха тръгнали на югозапад покрай брега към Сън-Хо, докато Втора дивизия под командването на сър Хоуп се насочи на юг, следвана от 340 кавалеристи. Диви­зията отново се сблъска с татарската конница, но обходната маневра отляво на англо-френските войски рязко намали пътищата за отстъпление на татарите и те побягнаха към ук­репленията, без да влизат в сражение. Блестящо изпълнени­те от съюзниците клещи прогониха противника от калните равнини и блатистия район северно от Таку, позволявайки безпрепятственото придвижване на тежките оръдия.

На 14 август, както бе наредено, градчето Тан Ку беше превзето от Втора бригада. Овладяването на тази стратегическа позиция отряза снабдителните линии на кавалерията на Сенге Ринчен и елиминира възможност­та противникът да ги атакува от запад. Под ръководство­то на Рандъл британците избиха над сто татарски воини и влязоха в градчето, без да изгубят нито един човек.