lovech - Poslednata imperatrica

Рандъл огледа повредените стени на крепостта Уей с пехотински далекоглед, като търсеше достатъчно го­леми дупки, през които да влезе човек. Стоеше на двуе­тажна дървена платформа, скована от кралските инже­нери, на малко повече от километър и половина от ук­репените позиции на противника. Наблюдателницата бе най-високата точка в блатото и видимостта от нея беше идеална. Когато идваше прилив, равнината отдолу по­тъваше под една стъпка вода.

Лорд Елгин седеше в тапициран стол стил Луи XVI, който бе наредил да бъде донесен през тресавището от каютата му, за да си осигури известни удобства. Както обикновено, той се потеше обилно.

До него на друг такъв стол седеше Хари Паркс, бри­танският консул в Хонконг, облечен в официален че­рен костюм и пушещ касълфордска лула. Хари беше вторият най-високопоставен резидент в Хонконг след губернатора Бауъринг. Говореше свободно китайски - както кантонски, така и мандарински - и беше главен преговарящ на лорд Елгин. Рандъл много добре знаеше, че Хари Паркс е един от най-умните хора в Далечния изток. Именно той се бе възползвал от инцидента със „Стрела“ - кораб под британски флаг, арестуван неза­конно от китайците през октомври 1856 г. За Хари слу­чаят се превърна в предлог да започне война с Китай. Този добре пресметнат ход целеше единствено подобря­ване на условията за търговия на Великобритания със Средното царство. Затова той беше мразен от китайски­те власти и бюрокрацията.

Паркс пристигна с параход от Хонконг само преди шест часа и се отправи направо към бойното поле. Първоначално беше отклонил предложението да дойде с британско-френската армада и умно изчака да научи за успешно­то изграждане на лагера при Пей Тан. Хари не искаше да бъде свързван с още едно поражение - беше съпровождал Фредерик Брус и адмирал Дженинкс при глупавия им опит да превземат крепостите Дагу година по-рано. Още бяха живи спомените му как стотици британски войници бяха пометени от китайските оръдия и как четири кораба на Нейно Величество, озовали се под тежка канонада, пое­ха по последния си път към дъното на океана. Като много бдително политическо животно, той не можеше да си поз­воли отново да бъде свързван с провал.

Хари Паркс засмука лулата си и пусна облачета дим, докато педантично наблюдаваше всяко действие на Ран­дъл. 32-годишният британски консул беше сравнително привлекателен - сини очи, светла коса, среден ръст и стройно тяло. Темето му беше плешиво, лицето и но­сът - тесни, и той бе гладко обръснат с изключение на рошавите бакенбарди, щръкнали на десетина сантиме­тра от двете му страни, сякаш се опитваха да поправят конструкцията на лицето му.

На всеки няколко секунди поредното гюле или снаряд политаше с оглушителен гръм към крепостта. Бомбар­дировката не спираше нито за миг. Оръдията бяха под­редени в огромна дъга в равнината и Рандъл час по час прошепваше на Елгин накъде да насочи огъня. След това лордът предаваше на висок глас заповедта на генерал-ма­йор сър Робърт Нейпиър, помощника на сър Хоуп.

Рандъл отново приближи лорд Елгин.

- Всички оръдия да вдигнат мерника си с един гра­дус - прошепна той.

- Всички оръдия да вдигнат мерника с един градус! - изрева лорд Елгин.

Хари Паркс не казваше нито дума - само наблюдава­ше как Рандъл Чен дава заповеди на лорд Елгин и попи­ваше всичко, свързано него.

- Още малко - прошепна Рандъл.

Лорд Елгин избърса потта от челото си с бродирана кърпичка.

- Надявам се да е така. Жегата е ужасна и комари­те направо ме подлудяват. - Той изстиска подгизналата кърпичка и потта закапа по дъските на импровизирания команден пост.

Рандъл отново вдигна далекогледа. Бяха произведе­ни още десет изстрела, преди гаубиците да се вдигнат и снарядите да започнат да разчистват систематично външните стени на крепостта Уей. Три минути по-кьсно тя се разтърси от мощна експлозия. Гърмежът беше петстотин пъти по-силен от гърмежа на снаряд. Земята се разлюля - Рандъл усети как ударната вълна премина през гърдите му, въпреки че до крепостта имаше около километър и половина. Секунди по-късно от вътреш­ността ѝ забълва гъст черен пушек. Несъмнено бяха улучили барутния погреб.

Изуменият лорд Елгин се надигна от стола си.

- Боже мой - прошепна той.

Хари Паркс бе изпуснал лулата си - толкова силна бе детонацията. За момент хладнокръвието му бе разбито и той залитна напред към парапета на наблюдателната платформа.

- Горките нещастници - рече той. Коментарът беше насочен по-скоро към Рандъл, отколкото към някой друг; британският дипломат вече бе започнал игра с китайския съветник с една-единствена цел - да спечели доверието му.