lovech - Poslednata imperatrica

Победата на Цин наистина се оказа решителен удар. Тя означаваше, че от тук нататък Рандъл трябва да над­зирава подготовката за битката още по-изкъсо. Планът му беше да изчака още най-малко десет дни, докато вре­мето се оправи. Така условията щяха да са идеални за артилерията. Още една тактическа грешка или непра­вилна преценка, и войната щеше да се проточи много месеци. Време бе да действа консервативно и да се по­грижи събитията да се върнат отново в релси. Въпреки неуспеха Рандъл знаеше, че трябва да запази увереност.

Сър Хоуп изкуцука през голямата каюта на лорд Елгин на борда на „Свирепи” и си наля още един коняк. Въпреки че вятърът беше спрял и изумруденото море бе абсолютно равно, проливният дъжд продължаваше да трополи по люковете.

- Разбрах, че правя гадна грешка, веднага щом пратих Пробин срещу онази отделила се колона - замърмори сър Хоуп. - Мръсни татарски копелета!

- Направихте най-голямата си грешка в момента, в който излязохте от лагера - отвърна Рандъл.

Лорд Елгин надигна тежкото си туловище от стола и се помъкна към двете кристални гарафи. Лицето му лъщеше от пот.

- Трябва да си вземем поука от станалото - зами­слено рече той. Кристалът звънна, когато напълни три четвърти от обема на баварската си чаша и отпи голяма глътка.

За да скрие раздразнението си, Рандъл разкопча раираното си сако и извади джобния си часовник за вериж­ката. Отвори го, погледна колко е часът и рязко затвори капака.

- Имате късмет, че Ринчен не ви е избил до крак - безцеремонно заяви той.

- Не се страхувам да умра с хората си! - избухна сър Хоуп и стовари чашата си върху махагоновата маса. Кристалното столче се счупи. - Ако онези китайски бандити искат битка, дошли са на подходящото място! Ще се изправя лично срещу кучите синове със сабя в ръка, начело на войската си!

- Никой не поставя под въпрос храбростта ви, сър Хоуп - обяви Елгин.

- Кралица Виктория ще бъде поласкана, че проявява­те подобна сурова доблест - рече Рандъл. - Но въпреки това си мисля, че в момента ясната мисъл ще ни бъде от по-голяма полза.

Сър Хоуп беше видимо покрусен и лицето му внезап­но пребледня. Никога досега китаец не му бе говорил толкова високомерно.

- Кралицата докосна рамото ми със сабята си, сър, и ме направи рицар на Империята! Никога повече не спо­менавайте името ѝ пред мен. Нямате право. - Ръката му инстинктивно сграбчи дръжката на сабята в ножницата, сякаш щеше да изтегли оръжието и да съсече Рандъл.

- Ще атакуваме крепостите Дагу на двайсет и първи ав­густ - авторитетно заяви Рандъл, без да обръща внимание на явното предизвикателство на сър Хоуп. - Сутрешно на­падение срещу най-голямата крепост, известна под името Уей. Намира се на северния бряг на реката, най-близо до морето. Ще разположите артилерията и хората си точно както ви кажа. Ще ви трябват най-малко двайсет гаубици. Външната източна стена трябва да бъде обсипвана с гюле­та и снаряди най-малко два дни. Оттам ще влязат хората ви - през отворите, направени от оръдията в защитата им.

- Но укреплението Уей е най-голямото и най-добре защитеното - обади се Елгин.

- Именно затова ще нападнем него . На мандарински „Уей“ означава „могъщ“ и Цин вярват точно в това. Трябва да превземем най-напред и най-решително него, за да на­караме другите укрепления да се предадат. Не искаме да побеждаваме всяка крепост със сила. Това ще отнеме вре­ме и живота на много хора. Както е казал великият Сун Дзъ, „да унищожиш противника в пряк сблъсък е по-неизгодно, отколкото да плениш ресурсите му непокътнати“.

- Боже мой! - възкликна сър Хоуп. - А сега имате на­глостта да цитирате отдавна мъртви китайски генерали! Хората ми бяха клани в онези калища, господин Чен. От китайци!

- Ако бяхте изпълнили заповедите ми, това изобщо нямаше да се случи! - не му остана длъжен Рандъл.

- Не се подчинявам на вашите заповеди, сър!

- Сгреших - рече Рандъл, осъзнавайки, че се е из­пуснал. - Заповедите на лорд Елгин . Но това не променя факта, че изрично ви беше казано да не напускате лаге­ра. Ринчен от самото начало се е опитвал да ви устрои капан. Ако се бяхте вслушали, сто двайсет и трима от хората ви все още щяха да са живи, а други сто нямаше да ближат раните си.

Сър Хоуп грабна нова чаша и си наля още един коняк.

- Не мога да повярвам, че слушам това! - Той изгълта питието си и си сина ново.

- Когато тръгнем срещу крепостта Уей, Втора ди­визия ще води атаката - продължи Рандъл. - Така ще изкупи поражението си. Ще се оплеска в кал, но ще по­беди. - Рандъл се вгледа в гневните кафяви очи на сър Хоуп. - И вие ще убедите тези мъже, че са способни да го направят. Вие ще осигурите храбростта им, сър Хоуп.