lovech - Poslednata imperatrica

На кавалеристите на Пробин под командването на капитан Тимс им трябваха цели пет минути да стигнат до твърда почва и да наберат скорост за атака. И в този момент нещата се преобърнаха. От тресавищата по два­та фланга внезапно се появиха над петстотин татарски конници. Втора дивизия бе обкръжена без кавалерия, която да я подкрепи и да разбие редиците на неприятеля.

Сър Хоуп осъзна, че са го изиграли. Майор Пробин на­реди на тръбача да върне кавалеристите, но те бяха безна­деждно далеч. Сър Хоуп започна да вика заповеди наляво и надясно и войниците му дисциплинирано се строиха в тесен кръг, насочили щиковете си навън като гигантски настръхнал таралеж, неуязвим за каквато и да било атака.

Татарската кавалерия приближаваше устремно и ре­шително от всички страни. По-леките им коне се спра­вяха по-добре в тинята от тежките британски животни. На пълен ход всеки монголски ездач извади дълъг лък и пусна стрела, щом се озова на стотина метра от отбра­нителната позиция на Втора дивизия.

Резултатите бяха катастрофални. Британските вой­ници трескаво се опитваха да изсушат кремъчните механизми на мускетите си, но барутът беше мокър и оръжията им не бяха в състояние да стрелят. Въпреки това мнозина се прицелиха и дръпнаха спусък - но чуха единствено безполезното щракане от затвора. Все по­вече и повече стрели улучваха целите си - монголите стреляха по веднъж на всеки десетина метра.

Сър Хоуп никога не бе виждал толкова умели конни­ци. Сгушен в средата на Втора дивизия до коня си, той забеляза израженията на татарските воини - лицата им бяха изкривени от омраза. И продължаваха да напред­ват! Беше пълен абсурд, но най-малко петдесет конни­ци безстрашно се хвърлиха с конете си към стената от щикове.

Писъци на хора и животни изпълниха въздуха от всички страни, примесени със звън на метал в метал. Коне цвилеха, докато се нанизваха върху стоманата, тежките им тела смазваха мъжете под себе си подобно на гигантски юмруци, стоварващи се от небето.

Кръв се лееше от безброй рани, дъждът я отмиваше и я събираше на червени локви в калта. Въпреки това британските войници удържаха строя срещу свирепата атака.

Изведнъж някъде в далечината проехтя тръба и тата­рите се оттеглиха.

Целта на Сенге Ринчен беше пълно надмощие над британската Втора дивизия и той я беше постигнал. Кол­кото повече хора останеха живи, за да разкажат за пора­жението от могъщите татарски сили, толкова по-добре.

Само за две минути конниците на Сенге Ринчен из­чезнаха във високите тръстики като сенки в нощта. Това бе съвършената засада - търпението му се беше изпла­тило предостатъчно.

Сър Хоуп Грант се качи на коня си и огледа ужасните сцени на клане около себе си. Повече от сто от хората му бяха ранени, а други сто никога вече нямаше да ви­дят семействата си или Великобритания. Дори конят му беше одраскан от стрела непосредствено под гривата. Той се вгледа в лицата на хората си - бледи и с пречупен дух. В този момент кавалеристите на Пробин най-сетне успяха да се върнат абсолютно невредими през калта до основната част. Конете им бяха останали без сили, на устата и кожата им беше избила пяна. Сякаш за да доба­вят и оскърбление към раните, татарите бяха изчезнали в блатата, преди да успеят да стигнат до тях.

Като се изключат ездачите и конете, хвърлили се сре­щу стената от щикове, противниците не бяха дали нито една жертва. Това бе най-лошото поражение, което може­ше да се случи. Всеки британски войник в калта вече беше видял с очите си храбростта и решимостта на Цин.

Сър Хоуп беше влязъл в капан и вината за това бе изцяло негова. Не беше оправдал надеждите на лорд Ел­гин и кралица Виктория. Заради действията му бойният дух на армията му щеше да пострада. В крайна сметка тази битка щеше да струва много повече животи от из­губените в този ден. Британското превъзходство сякаш се беше стопило, а заедно с него и самоувереността на войската.

6.

Крайбрежието на Пей Тан

13 км северно от крепостите Дагу,

Китай

7 август 1860 г.

18:30 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 157

Дори два дни по-късно Рандъл Чен все още беше бесен, че сър Хоуп Грант не се бе подчинил на пряка заповед и бе повел Втора дивизия към Дагу. Разбира се, следваше да се очаква, че Сенге Ринчен ще издебне хората на сър Хоуп. Цялата ситуация обаче демонстри­ра пълната арогантност на британците. Те вярваха, че по-доброто им обучение, въоръжение и тактика ще им осигурят победата. И въпреки това се сблъскаха с гор­чивата истина. Сенге Ринчен беше роден воин и опитен генерал. Никой противник не биваше да го подценява, защото рискуваше да плати огромна цена. Монголският водач използваше терена и численото си превъзходство при всяка възможност и съдейки по победата му, той разбираше британските оръжия и тактика толкова до­бре, колкото и сър Хоуп.