lovech - Poslednata imperatrica

Никой от генералите - седем мандарински благородници и един от императорския двор - не казаха нито дума, докато монголският господар Сенге Ринчен изла­гаше плана си.

- Днес червените варвари сгрешиха. Тръгнаха в дъж­да с пехотата си и само с един кавалерийски ескадрон. - Той посочи голямата карта на стената на шатрата. - Мускетите им няма да стрелят в това време, което оз­начава, че ще бъдат принудени да разчитат единствено на сабите и щиковете си. Няма да могат да се сравняват с нашите стрелци. Това ще ги принуди да отстъпят и психологическата победа ще бъде за нас. Днес трябва да се сражаваме по-храбро от всеки друг път. В края на деня те трябва да знаят, че татарската армия не се бои от смъртта, а я приема с отворени обятия. Че сме силни и твърдо решени да защитим Средното царство. Трябва да знаят, че могъщият монголски господар Сенге Ринчен е най-великият военачалник на нашето време.

Ринчен нахлупи на главата си тъмносиня шапка. Тя беше кръгла, обшита с кожа и закичена с триоко пауно­во перо, гледащо надолу отзад - най-високото военно отличие в империята Цин.

- Действайте бързо и устремно, генерали мои. Трябва да изненадаме варварите на открито, в калните равнини. Така ще могат да видят напълно бляскавата ни войска.

Ринчен посочи присъстващите един по един.

- Не ме разочаровайте. Иначе ще опитате колко ос­тра е сабята ми. Монголите не търпим провал.

С тези думи той се обърна и бързо излезе на пролив­ния дъжд.

По края на равнината

8 км югозападно от Пей Тан, Китай

Въпреки заповедите сър Хоуп беше събрал Втора ди­визия и два ескадрона от конната част на Пробин. Во­деше ги в редици по десет към Дагу, за да види с очите си какво ги очаква. Дъждът продължаваше да се лее от небето, както правеше от безброй часове, и равнината беше покрита със застояла вода - огромна блестяща по­върхност, която се вълнуваше от пороя. Въпреки този мрачен фон Втора дивизия представляваше впечатлява­ща гледка с подгизналите алени куртки, бели панталони и мускети на рамо. Всички имаха шапки с плитко дъно и обърната надолу периферия с парче бял плат отзад, който не позволяваше на дъжда да влиза в яките им.

Яхнал любимия си арабски жребец, сър Хоуп едва ли можеше да е по-самоуверен, докато препускаше на­пред, следван от войниците си. От дясната му страна беше майор Пробин на кафявия си скопец. Той бе кален и опитен офицер, участвал в сражения в Индия и Южна Африка. Не се интересуваше от политика, изпълняваше заповеди и ако се наложеше, щеше да се бие до смърт за кралицата и страната си.

По заповед на сър Хоуп петстотинте кавалеристи трябваше да продължат към Дагу и да видят докъде мо­гат да стигнат, преди да срещнат някаква съпротива. На­мерението му бе да провери състоянието на района на запад и да разбере колко още път трябва да изминат, за да се махнат от тресавището. Дъждът намаляваше ви­димостта, но въпреки това продължаваха напред. Сър Хоуп бе решил, че никак не му харесва да стои на бре­га и да получава нареждания от някакъв си кули, който имаше нахалството да си седи в топлата суха каюта на кораба. Сър Хоуп беше човек на действието, носител на ордени воин, участвал в Първата опиумна война и от­личил се при превземането на укрепения град Чин Кян. Точно там беше ранен от заблуден куршум, изстрелян от един от собствените му хора - и това беше причината за характерната му накуцваща походка. Но най-много се гордееше с начина, по който се бе отличил в Индия по време на Пенджабската кампания. Стратегическата му дързост беше допринесла за пълния разгром на въс­таниците при Серай Гхат. В собствените си очи той бе професионален войник, господар на хората си, който не се подчинява на някакъв си китайски съветник.

През мъглата в далечината се появи група татарски ка­валеристи. Изглежда познаваха добре калния участък и конете им не бяха затънали като тези на Пробин. Сър Хоуп изтегли сабята си и посочи към татарските скитници.

- Виждам не повече от десетина коне. Изпратете хо­рата си да ги посрещнат. Да видим с какво разполагат.

- Пушките ни няма да стрелят в този дъжд - отвърна майор Пробин. - Ще трябва да влезем в ръкопашен бой.

Сър Хоуп изгледа подчинения си офицер.

- Действайте!

Калният участък беше широк, но въпреки това тръс­тиката осигуряваше добро прикритие и за двете страни. Дъждът продължаваше да се лее, докато майор Пробин заповядваше на тръбача си да даде сигнал за атака. Пет­десетте кавалеристи под негово командване изтеглиха саби и бавно поеха в калта право към татарската група в далечината. Сър Хоуп се изпълни с гордост, докато на­блюдаваше как хората му влизат в сражение.