lovech - Ekspediciya Atlantida

- Да, с Едуард се познаваме отдавна - потвърди тем­пераментният, с продълговато лице европеец - французин навярно, помисли си Нина, съдейки по акцента му. - Рабо­тили сме заедно в много специални операции за НАТО. По-точно секретни, както казвате вие - добави той и разтърка острия си нос.

- Значи сте били във френската армия?

Кастил се изправи в седалката си с израз на голямо възмущение:

- Френската? Ама моля ви се! Аз съм белгиец, мадам!

- Съжалявам! Не съм разбрала - побърза да се извини Нина, преди да осъзнае, че Чейс се смее. Лицето на Кастил също се опъна в усмивка. – Хей, ама вие на майтап ли ме вземате?

- Малка шегичка - каза Чейс. - Хюго упражняваше френския си. Белгиец е, това е единственият трик за привли­чане на вниманието.

- Английски еснаф - подсмъркна Кастил. Извади от джоба на якето си една лъскава ябълка и я огледа внимател­но, преди да отхапе.

- Е, какво можем да очакваме в Иран, мистър Чейс? - попита Нина.

- Наричай ме Еди. - Изражението му стана сериозно. - Надявам се да нямаш много вземане-даване с местните. Нещата трябва да са прости: срещате се с Хаджар, реша­ваш дали това нещо е истинско, след това шефа - той ким­на към Кари, която продължаваше да се занимава с ком­пютъра си - трансферира парите и край. Такъв е планът, ако всичко е законно.

- А ако не е?

Той потупа коженото си яке, провесено върху дръжките на седалката. Прикладът на пистолета му личеше ясно.

- Тогава ще има неприятности. Не се притеснявай, ще се оправим. Ще те пазя, док.

- Ние ще ви пазим - поправи го Кастил, докато дъвче­ше парчето ябълка.

- Благодаря. - Нина не сподели безпокойствата си.

Лаптопът на Кари издаде звук. Тя погледна екрана из­ненадано, след това сините ѝ очи проблеснаха и тя улови погледа на Нина, миг преди да се върне отново към ком­пютъра. Бързо натрака нещо по клавиатурата, после затво­ри лаптопа и седна в седалката срещу Нина.

- Нещо не е наред ли? - попита Нина.

- Не - просто един имейл от баща ми, нещо, което не очаквах. Не е за притеснение, всъщност - добри новини. Но не е точно сега моментът, така че... - Тя се наведе напред, усмихвайки се за първи път, откакто се бяха срещнали, като разкри блестящи бели зъби. - Мисля, че трябва да ви се из­виня, д-р Уайлд.

- За какво?

- Не бях най-добрата домакиня. Бях прекалено заета с ра­ботата си за фондацията, с тази експедиция... Съжалявам, ако съм се държала малко хладно и дистанцирано.

- Не, няма защо да се извинявате - увери я Нина. - Вие сте много заета, сигурна съм, че трябва да правите много неща наведнъж.

- Е, вече не. От този момент отдавам цялото си внима­ние на вас и тази мисия. Искам да е успешна - искам също да сте в безопасност.

- Благодаря - кимна Нина, усмихвайки се в отговор. Кари вдигна очи към Чейс:

- Господин Чейс - каза тя, фиксирайки го с неодобрите­лен поглед, - в деколтето ми ли се опитвате да надничате?

Нина потуши кикота си, а Кастил прикри смеха си с ново отхапване на ябълка. Чейс безспорно бе хванат в мо­мент на прегрешение, но вместо да се опита да отрече, само се облегна назад и вдигна вежди.

- Щом аз мога да го направя, тогава може и всеки ира­нец, който ви види, а те се интересуват много от женските секси дрешки. Мислех си дали няма да е по-подходящо да се преоблечете в нещо по-старомодно, преди да кацнем.

Кари носеше тесен бял потник и кожени джинси, подоб­ни на онези, с които бе облечена в Равнсфйорд.

- Имате право. За щастие, съм се подготвила.

- Д-р Уайлд е добре, трябва да си облече само сако.

Нина го погледна.

- Да не би да казвате, че съм старомодна, господин Чейс? - Тя би използвала думата "непретенциозна"’ и “практична", ако трябваше да опише собствените си джинси, блу­за и здрави обувки.

- Изглеждате чудесно - усмихна се Кари, ставайки. - Ако имате нужда от нещо, само ми кажете. - И тя отново отиде в задната част на самолета.

Кастил привърши ябълката.

- Ах, Англия - произнесе с апломб той. - Страна на оча­рователните, изисканите, романтичните. А така също и на Едуард Чейс.

- Стига, Хюго, разкарай се.

Кастил го замери с една семка от ябълката.

- Винаги ли е такъв? - попита Нина Кастил.

- Боя се, че да.

- Дамите харесват точно това - невъзмутимо заяви Чейс, пускайки семката в празната си водна чаша. Той по­гледна часовника си и се протегна в седалката.

- Създаваш си удобства?

- Правя възможното - отвърна той. - Ще кацнем след половин час. И се молете пътуването по суша да е по-гладко от това.

Чейс определено бе прав, помисли си Нина. Ленд Роувърът, който ги откара на срещата с Фейлак Хаджар, бе виждал и по­добри дни; а пътят под него, както изглежда, не бе виждал бял ден през цялото си съществуване.