lovech - Ekspediciya Atlantida

"Гълфстриймът” кацна на летището, обслужващо иран­ския град Исфахан в планината Загрос в западната част на страната. Макар групата да нямаше проблеми на митница­та, дори след като Нина показа американския си паспорт - оказа се, че фондацията "Фрост” е осигурила значителна помощ след разрушителното земетресение през 2003-та го­дина, спечелвайки признателността на иранското правител­ство - те продължаваха да получават подозрителни погле­ди. Всички жени, които видяха, докато излизаха от Исфахан, носеха шалове, а някои бяха дори забулени. Макар иранци­те да не бяха толкова стриктни в изискванията си по отно­шение облеклото на жените - както бе в съседна Саудитска Арабия, - връхните дрехи, които скриваха женските форми, бяха задължителни дори за гости.

Готовността на Кари се простря дотам, че предложи на Нина да облече светлокафяв шлифер, който ѝ стигаше до коленете. Макар Нина инстинктивно да негодуваше срещу всяка система, която ѝ налагаше правила за обличане или поведение, тя изпита облекчение, че поне не се налага да се покрива с бурка. Но не можа да не изпита бодване на ревност пред дългата дреха, която Кари бе избрала за себе си. Макар това без съмнение да бе в съгласие с изиск­ванията на иранския протокол, то диплещата се, тясна в кръста бяла одежда, я правеше да изглежда дори с още по-поразителна фигура.

На летището Кари си бе сложила шал на главата, но щом Ленд Роувърът потегли, тя го свали. Нина стори същото.

Шофираше мъж, когото Чейс представи като "стар мой приятел”. С десетина години по-възрастен от Чейс и Кастил, Хафез Марадежан беше як мъж с тъмна кожа и прошарена брада, която имаше сигурно петнайсетина сантиметра. Беше също така страстен пушач, за неудоволствие на Нина - осо­бено когато разбра, че им остава най-малко още един час пътуване.

- Е - започна Хафез. - Въпреки, че Нина говореше мал­ко арабски, той предложи да говорят на английски: - Май пак се върна на работа, а, Еди?

- Аха - отвърна Чейс. Той седеше на предната седалка, а Нина се бе сместила между Кари и Кастил на задната. - Същият бизнес, нови шефове. - Той наклони назад глава по посока на Кари.

- А! Бих ви казал добре дошла в Иран, госпожице Фрост, но настоящото управление... Пфу! Не заслужава уважение. - Хафез продължаваше да гледа Кари, докато говореше, на­мигайки на Нина всеки път, когато отклонеше очи от обез­покоително натоварения път. - Най-накрая получихме пра­вителство, което се опитва да бъде прогресивно, и какво ста­на? На следващите избори ще ги изхвърлят от кабинетите им. Демокрация? Няма полза, ако хората са идиоти! - Той издаде някакъв звук - нещо средно между смях и суха каш­лица. - И все пак се радвам да те вида, Еди.

- Значи си бил в Иран преди? - попита Нина.

- Не, никога - отвърна Чейс бързо. Кастил погледна раз­сеяно навън през прозореца.

Хафез изстреля кашлящия си смях отново.

- Ех, тези западняци с вечните им тайни! Това, което се случи беше...

- Абсолютно нищо - прекъсна го Чейс. Специалните натовски сили никога не са провеждали операции в Иран. Никога. Той погледна Хафез, който се ухили и издуха поред­ния облак дим.

- Е, значи тогава съм помагал на призраци. Между друго­то, една от кутиите, които така и не взе, е отзад, както помоли.

Кастил се протегна през задните седалки и взе един мръсен метален контейнер с размерите на голяма кутия за обувки.

- Заровеното съкровище! - обяви той, отвори го и из­мъкна черен автоматичен пистолет, пълнители и, за ужас на Нина, ръчна граната. – Ето, дръж я!

Нина изписка, когато той внимателно сложи гранатата в ръката ѝ. Кастил бързо и умело провери оръжието, зареди го, след което го пъхна в сакото си.

Тя продължаваше да гледа изумено гранатата.

- Не се плаши - каза той, като я взе от нея. - Няма да избухне, докато не дръпнеш халката. Ето така.

Той изтегли халката и Нина извика.

- Това нещо има петминутен предпазен бушон - обади се Чейс. - Но не се притеснявай, не се задейства преди...

- Никак не е забавно! - прекъсна го Нина.

- Господа - намеси се Кари, - предпочитам да не терори­зирате най-важния член на нашата експедиция. - Думите бяха меки, но властната нотка в гласа ѝ не можеше да се сбърка.

- Съжалявам, шефе - вдигна рамене Чейс. Той обезвре­ди гранатата и я подаде обратно на Кастил, който на свой ред я върна в кутията. - Направих го само за да минава вре­мето по-бързо.

Нина направи физиономия.

- Следващия път си носи iPod-a.

След един час пътуване на самата Нина ѝ се прииска да си беше взела iPod.