lovech - Ekspediciya Atlantida

- Наистина ли?

- Абсолютно. При известни условия, обаче. - Той видя, че лицето ѝ потъмня и се усмихна. - Нищо лошо, обещавам. Но Заливът на Кадиз е голям, и въпреки, че имам много средства, те не са безгранични. Бих искал да ограничите про­учването до точно определяне на местоположението.

- Но тъкмо това е проблемът - каза му Нина. - Съществу­ва малко информация и аз не знам как мога да я огранича още.

- Може да има повече, отколкото си мислите. - Тя го погледна заинтригувана. - Ще ви обясня по-късно. Но засе­га... интересува ли ви?

- Дали ме интересува? - зяпна тя. - Абсолютно!

Фрост се приближи към нея и ѝ подаде дясната си ръка.

Тя се поколеба, след което я стисна.

- Чудесно - кимна той. - Д-р Уайлд, мисля, че заедно ще намерим Атлантида.

Блестящият предмет увисна в пространството, неповлиян от гравитацията.

Нина го гледаше изумена. Никога не бе виждала свободно плуваща холограма преди, нито пък си беше представя­ла, че са възможни извън сферата на научната фантастика или филмите.

- Какво е това? - успя да произнесе най-накрая тя, като откъсна неохотно очи от изображението и се обърна към ос­таналите в затъмнената стая.

- Нещо, което може да ви помогне да стесните обсега на изследването си - каза Фрост. - Или най-малкото така твърди мъжът, който искаше да ми го продаде.

- Да го продаде? - Нина отново се обърна към холограмата. Проекцията, рееща се над една цилиндрична поставка, в която цветните светлини проблясваха по-бързо, отколкото очите ѝ можеха да следят, беше вероятно с естествени раз­мери, малко по-къса от трийсет сантиметра и широка около пет. Гладко парче метал със заоблен долен край. докато гор­ният бе прав и от него стърчеше кръгъл израстък. Цветът беше почти като на злато, но с необичаен червеникав нюанс...

Като нейния медальон.

Тя разсеяно докосна металното парче, което висеше на врата ѝ, когато се наведе по-близо към холограмата, заоби­каляйки поставката, за да види другата страна. За нейно ра­зочарование там нямаше нищо, освен една странна, лишена от обем версия на лицевата страна, през която можеше да види Фрост, Кари и Чейс.

- Продавачът искаше само да имаме представа - обади се Кари. - Каза. че предната част на артефакта имала мар­кировки, които може би биха били от полза за нас. Но не ни позволи да ги видим, докато не се съгласим да му платим.

- Колко искаше? - попита Чейс.

- Десет милиона долара.

- Дяволски много.

- Може да струва дори много повече - каза Нина. Ма­кар да знаеше, че там няма нищо, тя не се сдържа и протег­на пръст да пипне. Върхът на нокътя ѝ потъна в холограма­та и част от образа изчезна на мястото, където пръстът ѝ бе прекратил достъпа на лазерните лъчи, които го създаваха. - Това е орейхалк, нали?

- Така изглежда. - Фрост ѝ показа малка стъклена чинийка, съдържаща късче метал със същия цвят. - Освен хологра­мата, той ни изпрати и проба. Твърди, че я е отрязал от арте­факта. - Нина забеляза малка резка от едната страна на холо­грамата. - Пуснах металургичен тест. Става въпрос за златно-медна сплав, но с много необичайно ниво на въглерод и сяра, което обяснява цвета му.

- Пасва на теорията за вулканичния му произход.

- Да.

- Което съвпада с онова, което Платон казва за орейхалка в "Критий"! - Въодушевлението на Нина нарасна, когато тя осъзна изводите.

- Почакайте, какво значи това? - попита Чейс.

- Според Платон орейхалкът - един рядък метал - бил добиван в Атлантида - обясни Нина. - Но в периодичната таблица няма място за никакви непознати елементи, което означава, че той трябва да е сплав на други метали. Но спла­вите не се добиват, те се правят - освен ако не са били фор­мирани от някакви природни процеси. Вследствие на вулканичната активност залежите от злато и мед може да са се стопили и да са се слели в нова субстанция.

- Атлантите са използвали орейхалк за облицоването на крепостната си стена - каза Кари. - Смятали са го за почти толкова ценен, колкото златото, заради високото му златно съдържание, но предмет като този би се ценил не само зара­ди благородните метали. Ако е автентичен, ще е първият истински атлантски артефакт, открит някога - доказателст­во, че Атлантида съществува.

Фрост кимна на Шенк, който включи осветлението. Холограмата избледня и илюзията за плътност изчезна.

- И къде е той в момента? У кого? - попита Нина.

- Продавачът се казва Юри Волгин - започна Фрост. - От хората на Куобрас. Както изглежда, Волгин иска да на­пусне Братството; иска също така достатъчно пари, за да скрие от Куобрас продаването на артефакта. Изпрати ни пар­чето от орейхалк и холограмата чрез посредник, един ира­нец - Фейлак Хаджар.