lovech - Ekspediciya Atlantida

- Това е къщата на Фрост - каза ѝ Чейс.

- Това е къща? - зяпна Нина. - Мили боже, огромна е! Помислих си, че е просто поредната бизнес сграда.

- Малко по-голяма е от апартамента ти, а?

- Съвсем малко.

Самолетът - "Гълфстрийм V” бизнес джет - се накло­ни и прелетя над фиорда. На изток от къщата в основата на скалата Нина забеляза друга група от свръхмодерни сгради, а северно от водния път към тяхната дестинация - частно летище.

- И всичко това е на Кристиан Фрост?

- Да, така е. Движи целия си бизнес оттук, почти никога не напуска това място. Сигурно не обича да пътува.

Нина хвърли последен поглед през прозореца, преди от­ново да се облегне назад в седалката. "Гълфстрийм”-ът беше започнал снижение.

- Със сигурност е хубаво място за живеене. Но малко изолирано.

- Е. когато си милиардер, предполага се, че светът идва при теб. Както ние правим сега.

Самолетът кацна и се придвижи към малката построй­ка, последна в редицата. Нина се загърна по-плътно в пал­тото си, когато стъпи на бетона.

- Малко хладничко, а? - попита Чейс.

- Шегуваш ли се? Свикнала съм на зимите в Ню Йорк. Това е нищо! - Всъщност, беше близо до измръзването дори без ледения вятър, който духаше откъм брега, но беше отво­рила веднъж голямата си уста и сега трябваше да си трае.

- Скоро ще отидем на доста по-топло. - Нина погледна към Чейс за обяснение, но той само се ухили. - Ето я и колата ни.

Голям бял джип Гранд Чероки се плъзна към самолета. Един мъж с късо подстригана руса коса, дебел врат и масивна мускулатура, от която шевовете на вталения му тъмен ко­стюм пукаха, излезе да ги посрещне.

- Д-р Уайлд - произнесе той с немски акцент. - Аз съм началник на сигурността при мистър Фрост в Равнсфйорд - Йозеф Шенк. - Той протегна ръка. Макар ръкостискането да бе леко, тя беше сигурна, че ако поиска, този мъж може да смачка всяка кост на дланта ѝ. - Радвам се да се запознаем.

- Благодаря - кимна тя. Осъзна, че Шенк и Чейс се гле­даха един друг като боксьори на ринга. Имаха сходно тело­сложение; запита се дали имаха сходни - или съперничещи си - военни биографии.

- Джо - каза Чейс.

- Господин Чейс - отвърна Шенк, преди да отвори задната врата на джипа. - Заповядайте, д-р Уайлд. Ще ви зака­рам при мистър Фрост.

Нина влезе. Чейс я последва, затваряйки вратата след себе си. Шенк го погледна, преди да заобиколи джипа и да седне зад волана.

- За какво е всичко това? - попита Нина.

- Той е бодигард - обясни бързо Чейс, докато Шенк не бе достатъчно близо, за да чуе. - Не обича много нещатни­те, мисли, че имам намерение да му отмъкна шефа.

- А имаш ли? - не се сдържа Нина.

- Аз съм професионалист - отвърна Чейс, оставайки за миг сериозен. - Всичко пречупвам през работата.

Шенк се качи и потеглиха. В западния край на пистата се виждаха няколко хангара. Отвън бе паркиран огромен самолет с корпоративното лого на Фрост - контур на тризъбец във вътрешната част на "О"-то на името, което в момента боядис­ваха група дребни фигури на стълби.

- О! Доста голям самолет!

- Товарен Еърбъс А380 - обясни Шенк. - Последното допълнение към въздушната флотилия на господин Фрост.

Нина погледна към дългата писта. Стръмни хълмове се издигаха зад далечния ѝ източен край.

- Надявам се, че е с добри спирачки! Тези планини ми се виждат доста близо.

- Може да се излита само в западно направление. Не­удобно е, но пък веднъж като излети, прекарва във въздуха много повече време, отколкото тук.

Джипът напусна летището и прекоси моста. Нина очак­ваше да завият на запад, към корпоративните сгради, но вме­сто това се насочиха по зигзагообразен път към къщата върху стръмнината. Като наближиха, чистите, елегантни линии из­глеждаха дори още по-впечатляващи.

Шенк паркира, след което съпроводи Нина и Чейс до къщата.

- Насам!

Нина бе силно впечатлена от стаята, в която ги въведе. Отсрещната ѝ стена бе извита, огромен прозорец минаваше по цялата ѝ ширина, разкривайки гледката отвън - от пла­нините. обрамчващи летището, през фиорда - до корпора­тивните сгради отдолу, и в далечината - Северно море.

Изгледът не бе единственото впечатляващо нещо. Стая­та представляваше съчетание на луксозен салон и картинна галерия. Скулптура на Хенри Мур, картина на Пикасо в ниша, грижливо заслонена от прякото слънце. Паул Клее... и няколко други, които не разпозна веднага, но бе сигурна, че са точно толкова ценни.

- Невероятна къща - произнесе тя, изпълнена с благо­говение.

- Благодаря - произнесе непознат женски глас. Нина се обърна и видя да влиза висока и поразително красива блондинка; лъскавата ѝ коса се сипеше по раменете. Из­глеждаше приблизително на годините на Нина или малко по-млада, царственият начин, по който се държеше, не се връзваше със супермодерното ѝ облекло - тясно бяло гор­нище с дължина над талията, разкриващо перфектно из­ваяна коремна мускулатура, и точно толкова впити черни кожени джинси и ботуши с високи токове. Тя се приближи и огледа Нина отгоре до долу, сякаш не напълно сигурна как да се държи с нея.