lovech - Ekspediciya Atlantida

Мъжът в коженото яке ѝ се усмихна, разкривайки голя­мо разстояние между двата си предни зъба.

- Опа.

- Вие?

- Хм. Това... - той направи задъхана пауза - това за бла­годарност ли трябва да мине?

Двамата стигнаха до кея и непознатият я поведе към една ръждясала стълба. Нина едва я изкачи, отпускайки се най-на­края на бетонния док под главното ниво на самия пристан. Мъжът я последва. От якето му се стичаше вода.

- Хубава рокля.

- Какво? - попита Нина объркано, преди да осъзнае, че роклята ѝ е съдрана почти до кръста.

- О, Господи! - Тя се прикри с ръце.

- Е - каза мъжът, като прокара пръсти през късата си коса, - ако това е всичко, което ви притеснява, сигурно сте добре. - Съдейки по акцента, може би беше британец, но Нина не мо­жеше да е сигурна. - Което е хубаво, защото трябва да се ма­хаме оттук. Веднага. - Той ѝ подаде ръка. Нина гледа смуте­но известно време, след което я пое и той ѝ помогна да се из­прави на крака. В този момент тя осъзна, че е изгубила и две­те си обувки.

- Кой сте вие? - попита го тя, докато подтичваха нагоре по стъпалата към кея. - Какво става?

- Казвам се Чейс. Еди Чейс. Не се притеснявайте, не съм някой побърканяк. - Той се обърна и ѝ хвърли усмивка, която не беше напълно успокояваща. - Само достатъчно луд да ско­ча в река да спасявам жената, за която бях нает да се грижа.

- Нает?

- Аха. Аз съм вашият бодигард!

Стигнаха запъхтени до горното стъпало. Чакаше ги мал­ка групичка хора. изглеждаха смаяни. Неколцина от тях изръкопляскаха.

- Полезно е да си бил в спец отрядите. Аз съм нещо като... нещатен сътрудник. - Нина видя, че неговият Рейндж Роувър с очуканата предница, беше паркиран на кея с отво­рени врати и работещ двигател.

Един мощен мъж в униформа на служител от охрани­телна фирма изтича към тях, задъхвайки се.

- Хей! Какво, по дяволите, става тук?

- Всичко е наред, приятел - каза Чейс. - Всичко е под контрол.

- Мамка му! Една кола мина през бариерите и излетя от ръба на кея! Искам отговори!

Чейс въздъхна, след което бръкна под якето си и извади внушителен пистолет. Изглеждаше дори по-заплашителен отблизо с дългата си цев, подсилена от прорязано стомане­но парче по горната страна.

- Господин Магнум ще отговори на всичко - каза той и махна по посока на гарда. Малката тълпа бързо се разпръсна.

- Имате ли въпроси?

Мъжът се опита да потисне страха върху лицето си. но с малък успех.

- Е, те могат да почакат .

- Хубаво. Може би искате да намерите типа, който ско­чи от колата преди тя да се блъсне, макар че е наистина лошо момче. Но точно сега се налага да заведа тази госпожица на някое сигурно място. Става ли?

- Разбира се! - съгласи се гардът, отстъпвайки.

Като продължаваше да държи пистолета си вдигнат, Чейс отвори вратата на Нина, след което изтича до шофьор­ската седалка и скочи в нея. Миг след това излетя от кея с висока скорост. Накрая направи остър завой, продължи по празния тротоар още известно време, преди да отмине гру­па спрени коли и да отбие по магистрала Уестсайд.

- Предполагам, че ще е по-добре да включиш отопле­нието - каза той, поглеждайки към треперещата Нина, до­като ускоряваше. В далечината звукът на сирени разцепи нощния въздух.

Тя стисна зъби.

- Какво става, по дяволите?

- Кратката версия ли? Лошите момчета искаха да те уби­ят. Добрите искаха да ги спрат. Аз съм един от добрите.

- Но защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?

- Не е за това, което си направила, док. А за това, което можеш да направиш. Онова влечуго в Бентлито, Старкман. Навремето ми беше приятел - работехме по света заедно, в специалните отряди - докато не стана престъпник.

- Каза ми, че работел за фондация "Фрост”, за Кристиан Фрост - вдигна вежди Нина.

Чейс се засмя.

- Е, случайно знам, че не работи там.

- Откъде?

- Защото аз работя за Кристиан Фрост. Искаш ли да се срещнеш с него?

3.

Норвегия

- Кажи, док - произнесе Чейс, - не е ли прекрасно?

- Определено - съгласи се Нина, като гледаше красивия застинал пейзаж долу.

Домът на Кристиан Фрост, както и корпоративните офи­си, се намираха в Равнсфйорд, на пет километра навътре от норвежкия бряг, южно от Берген. Фиордът, дал име на райо­на, разполовяваше обширния му имот. В южната страна бяха офис сградите, които - макар с ултрамодерен дизайн, иде­ално се вписваха в обкръжението. От тях тръгваше път към тънък сводест мост през фиорда. Като обходи с очи моста и целия район, тя осъзна, че има друга голяма лъскава сграда, цветовете и извивките на която се сливаха с отвесния склон, на който бе построена.