lovech - Ekspediciya Atlantida

- Не се притеснявай, док - обади се Чейс. - Ще те пазя.

Tрилистният знак за биологична опасност върху врата­та накара Нина бавно да се приближи.

- Сигурни ли сте... сигурни ли сте, че е безопасно?

- Абсолютно - увери я Кари. - Тези врати са част от преддверие към противогазово убежище. Направени са от керамичен алуминиев оксинитрид - прозрачен алуминий, равняващ се на шейсетсантиметрова защитна плоча. Прак­тически неразбиваема. Единственият начин да се влезе или да се излезе от хранилището - без значение микроб или чо­век, - е с наше разрешение.

- Радвам се да го чуя.

Кари се обърна към охранителите и вратата се отво­ри със съскане. Групата влезе и изчака вътрешната врата да се задвижи. Хранилището отвъд като дизайн представ­ляваше въплъщение на функционалността. Стените бяха облицовани в бяло, подът - покрит с нехлъзгащ се кау­чук, за по-лесно почистване. Остра луминесцентна свет­лина обливаше всяко ъгълче и Нина видя зловещия бля­сък от ултравиолетовите източници, подсилващи стерил­ността на въздуха.

Вече вътре, Кари ги поведе към асансьор, който ги из­качи до офиса на Фрост. При влизането си Нина внезапно доби чувството, че е попаднала обратно в къщата, дизайнът бе твърде подобен. Можеше да види дори самата къща през прозорците, кацнала на скалата.

Но не гледката, нито пък архитектуrата или предметите на изкуството приковаха вниманието |. А мъжът, който ги очакваше.

Кристиан Фрост бе дори по-впечатляващ в действител­ност, отколкото на снимките. Висок над метър и осемдесет и все още внушително мускулест въпреки шейсетте си го­дини, в морскосиньото си поло той напомняше по-скоро су­ров моряк, отколкото милиардер. Косата и брадата му бяха прошарени, но очите му излъчваха младежка енергия и дълбока интелигентност.

- Д-р Уайлд - кимна той и ѝ подаде ръка. Тя леко се дръпна, когато вместо да се ръкуват, той се наведе и целуна ръката ѝ. При всеки друг жестът би изглеждал някак глупав, но идващ от него, бе съвсем на място. - Добре дошли в Равнсфйорд.

- Господин Фрост - отвърна тя.

- Моля ви, наричайте ме Кристиан. - Английският му не бе толкова съвършен като на Кари, а дълбокият гърлен изговор разкриваше скандинавския му произход. - Много се радвам, че съм в състояние да се запозная с вас. Наемането на господин Чейс си струваше.

- В такъв случай предполагам, че трябва да ви благода­ря, че спасихте живота ми!

Фрост се усмихна широко.

- Щастлив съм да ви помогна.

- Но... защо някой би искал да ме убива? За какво е всич­ко това?

- Заповядайте, седнете и ще ви обясня - каза Фрост, по­сочвайки един голям диван. Тя седна. Кари се присъедини към нея от другия край. - Боя се, че вашите теории за Атлантида са ви направили мишена на мъж с името Джовани Куобрас.

- А кой е този Джовани Куобрас? - попита Нина.

- Един побъркан - обади се Кари.

- О! Значи не само убиец, но и луд убиец. Страхотно.

- Куобрас и приближените му - започна Фрост, - които се наричат Братство, вярват в онова, в което вярвам и аз, как­то и вие. Ако има нещо, за което да сме единодушни, това е вярата ни, че легендата за Атлантида е истина. Бил съм убе­ден в това през целия си живот и вложих значителна част от състоянието си в опити да го докажа. - Той отиде до широ­кия прозорец. В далечината морето блестеше като малки раз­сипани диаманти. - За съжаление, без особен успех. Както знаете, съществува много малко информация, от която да се тръгне... а и това, което има, е предмет на различни спеку­лации и интерпретации.

- Кажете ми - не се сдържа Нина, - какво общо има това с Куобрас?

Фрост се обърна към нея.

- Вие и аз искаме да открием Атлантида, да върнем едно древно чудо на света. Куобрас, от друга страна... - Лицето му потъмня. - Куобрас иска да го държи скрито, да запази тайната за свои собствени цели. И няма да се спре пред убийство, за да го направи. Вашата нова теория за местоположението ѝ може и да не е убедила университетската комисия, но със сигурност е убедила Куобрас. Той вярва, че сте на прав път - както и аз, впрочем - и иска да ви възпре да го сторите.

- Почакайте - каза Нина. - Откъде знаете за теорията ми?

- Фондация "Фрост” има приятели в академичните сре­ди по цял свят. Те знаят, че всички нови идеи за местополо­жението на Атлантида ще привлекат интереса ми и ме уведо­мяват. А вашите идеи... - Той се усмихна. - Ще мина направо на въпроса. Искам изцяло да финансирам изследователска експедиция, за да проверим теорията ви.

Нина едва сдържа въодушевлението си.