lovech - Ekspediciya Atlantida

Нина се намръщи.

- Чувала съм името.

- Не съм изненадан. Продава антични персийски арте­факти, които, предполагам, не са за продан.

- Крадец на гробници - каза тя с отвращение.

- Бил е такъв, макар да се съмнявам, че си е цапал ръце­те от години. Забогатя, като продаваше национални съкро­вища на частни колекционери зад граница. Достатъчно могъщ е, за да може да си позволи да си купи имунитет от иранското правителство.

- Освен това е доносничил за конкурентите си - обади се Чейс, - отклонявал полицията от себе си, като я насочвал към тях. Не го познавам лично, но познавам хора, които са имали работа с него. Не е популярен тип, но щом продава това нещо, сигурно смята, че е автентично. Може да е гадняр, но се грижи за репутацията си.

- Той има възможностите да изтъргува този артефакт и да защити Волгин от Куобрас - каза Фрост. - Ето защо съм склонен да вярвам, че предметът е автентичен. Но не съм склонен да дам повече от десет милиона долара, без да имам доказателство. Ето тук излизате на сцената вие.

Нина примига.

- Аз?

- Искам да изследвате предмета и да решите дали е това, което Волгин твърди за него.

- Казвате ми, че трябва да отида в Иран? - Тя преглътна. - Там не са особено благосклонни към американците

Чейс се засмя.

- Аз ще съм с теб и ще те пазя. Заедно с още няколко души приятели. Няма защо да се тревожиш.

- Бил ли си в Иран преди?

Той отвърна уклончиво:

- Неофициално...

- Господин Чейс и хората му ще се грижат за вас - на­меси се Фрост. - Ще дойде и Кари, като мой представител.

- Но какво ви кара да мислите, че ще мога да определя дали този артефакт е автентичен, или не? - попита Нина, сочейки към призрачната холограма.

- Вие сте експерт по древни езици, нали?-попита Кари.

- Не бих казала експерт - възрази тя. - В смисъл, че съм учила тази специалност и мога да кажа, че различавам фи­никийски от нумидийски, но не съм крупен специалист.

- От онова, което съм чувал, вие сте много по-добра, отколкото твърдите. Може би по-добра и от майка си. - Нина погледна Фрост с изненада. - Познавах родителите ви - всъщност финансирах експедицията до Тибет, където те... - Той направи пауза и отклони очи. - Огромна трагедия. Огромна загуба.

- Никога не са споменавали пред мен, че сте ги финан­сирали - каза Нина.

- По моя молба. Сега, когато знаете на какво е способен Куобрас, разбирате защо отдавам голяма важност на сигур­ността. Куобрас ще направи всичко възможно, за да спре от­криването на Атлантида и разполага с доста сериозни въз­можности - както и с влиятелни приятели по света.

- Като например?

- Вероятно е по-безопасно, ако не знаете. Но колкото до артефакта, ако Юри Волгин казва истината, вие трябва да сте в състояние да ни кажете дали е автентичен при прочитане­то на текста. Само си представете - продължи Фрост, а в гла­са му се прокрадна известна театралност, - ще можете да държите в ръка действителен предмет от Атлантида!

- Ако е автентичен.

- Което вие, като най-квалифицираният човек в света, ще определите.

Нина се замисли над думите му. Все още не гореше от желание да отиде в страна, която проявяваше откровена враждебност към Запада и американците в частност, но беше ходила преди на експедиции и в по-малко приятелски настроени държави, а потенциалната награда в този случай далеч надхвърляше стойността на всичко, което бе открила до този момент.

Освен това, както Фрост каза, тя нямаше да замине сама.

А ако избереше да не отиде, какво щеше да прави? Да се върне в Ню Йорк, където току що ѝ бяха отказали финан­сиране... и където постоянно щеше да се озърта дали хората на Куобрас не са по петите ѝ?

- Окей - реши тя, - съгласна съм. Кога тръгваме?

Фрост се усмихна.

- Веднага когато сте готова.

- Харесва ми начина ви на мислене - каза Нина, отвръ­щайки му с усмивка. - Само защото Атлантида е чакала еди­найсет хиляди години, не означава, че трябва да чака още...

- Тогава - каза Кари, - да вървим и да започваме.

4.

Иран

Нина разтърка раздразнено ръката си.

- Още ме боли.

- Да не искате да пипнете някоя екзотична средноизточна болест? - попита Чейс весело. – По-добре се подсигуре­те, вместо да съжалявате.

- Знам, знам. Само ми е неприятно.

- Това е нищо! Трябваше да видите инжекциите, които ми слагаха, когато бях в Специалните части. Ей такива го­леми игли! Няма да искате да знаете къде ги забиваха.

- Със сигурност не бих искала да знам.

“Гълфстрийма” тъкмо бе прелетял над Черно море и Турция по пътя си към Иран. Не бяха поели по директния маршрут от Норвегия, вместо това заобиколиха към Прага, за да вземат още един пътник. В самолета с Нина, Чейс и Кари, която седеше сама в задната част на салона и работе­ше на лаптопа си, пътуваше и един мъж, когото Чейс пред­стави като Хюго Кастил. От начина, по който се шегуваха един с друг, беше ясно, че са стари приятели.