lovech - Ekspediciya Atlantida

- Д-р Уайлд - каза Шенк. - това е Кари Фрост, дъщеря на господин Фрост.

- Приятно ми е да се запозная с вас. - Нина протегна ръка и двете жени се ръкуваха. Чейс, забеляза Нина с изум­ление, се опитваше да не проличи прекалено очебийно, че я разглежда.

- На мен също, д-р Уайлд - отвърна Кари. - Господин Чейс. Научих, че се е наложило да използват услугите ви в Ню Йорк.

- Да, може да се каже и така. Добре е, че ме наехте! - Той хвърли на Шенк самодоволен поглед и немецът се намръщи.

- Радвам се, че къщата ви харесва. - обърна се Кари към Нина. - Аз съм я проектирала. Архитектурата е едно от мо­ите... ами, бих казала хобита, но ще е неприлично. Имам степен по тази специалност. - Тя говореше съвършен англий­ски с едва доловим намек за акцент.

- Красива е - кимна Нина.

- Благодаря. - Нина си помисли, че името на Кари ѝ зву­чи познато, но не можа да си спомни откъде.

- А баща ви да е тук някъде? - попита Чейс, забил пал­ци в джобовете на якето си.

Кари изглеждаше леко резервирана от тази фамилиарност.

- Не, в биолабораторията е. Ще ви заведа при него.

Нина изведнъж се сети.

- Извинете, че ви питам, но... не споменаха ли за вас по новините миналата година, че сте били в Африка? За меди­цинско подпомагане на населението в Етиопия?

- Да, аз бях - кимна Кари. - Помагах в организирането на помощите.

- Госпожица Фрост прави повече, не само помага - намеси се Шенк. - Тя отговаря за медицинските програми във фондация "Фрост"' в целия свят. Не мисля, че е остана­ла страна, непосетена от нея през изминалите пет години.

- Работите по програма за изкореняване на болестите, нали? - попита Нина.

- Да. Фондация "Фрост" прави каквото може за превръ­щането на света в по-добро място. Висока цел е, признавам, но съм сигурна, че можем да я постигнем.

- Вярвам, че можете - усмихна се Нина.

- Благодаря. - Кари посочи към вратата. - Какво ще ка­жете да ви заведа при баща ми?

Младата жена ги поведе по стълбите към голям гараж зад къщата. Нина бе смаяна от онова, което се намираше в него; пространството бе запълнено от скъпи спортни коли и мотоциклети, като се започне от старата класика и се стигне до най-последните италиански супер коли.

- Личната ми колекция - обяви Кари. - Баща ми не я одобрява напълно, но аз обичам свободата и оживлението от скоростта.

- Приятни машинки - цъкна Чейс, когато погледът му попадна на яркочервеното Ферари F430 Спайдър кабрио, а после на мотоциклета, паркиран до него, лъскаво чудовище в синьо и сребърно.

- Сузуки GSX-R1000 - каза му Кари с нотка на гордост, първият признак за истинска емоция, която показваше от срещата с Нина. - Най-бързият мотор в света. Един от лю­бимите ми. Планирам скоро да обиколя с него Европа. Ако графикът ми... позволява. Но това зависи от д-р Уайлд.

- Какво искате да кажете? - изненада се Нина. Кари ѝ хвърли загадъчен поглед и ги поведе към един Мерцедес.

Шенк седна зад волана и ги откара до футуристична сгра­да източно от къщата, която Нина бе видяла от самолета. Ко­гато наближиха, пред тях се разкри комплекс, съставен от две секции: свързаните двуетажни структури на земята, близо до фиорда и други над тях, разположени в самата скала.

- Биолабораторията ни - оповести Кари. - Подземната секция подслонява хранилището. Има проби, които са по­тенциално опасни, така че цялата лабораторна секция може напълно да се изолира в случай на нужда. - Тя посочи към дъгообразна структура, която стърчеше от скалата. - Това е офисът на баща ми, там горе.

- Офисът на баща ви е над хранилището? - попита Нина разтревожено. Идеята да влезе в сграда, пълна с вируси от за­разни болести, накара кожата ѝ да настръхне.

- Идеята бе негова, да покаже доверието си в проекта. Освен това обича да следи отблизо нашето развитие.

Те приближиха една рампа в гаража за паркиране под главната постройка, после излязоха и взеха асансьор за фо­айето към наземния етаж. Зад голямо подковообразно бюро от черна стомана и мрамор седяха трима униформени слу­жители по сигурността, които кимнаха с уважение на Кари. Вратата зад бюрото водеше към висок коридор със стъклен покрив, през който Нина видя офиса на Фрост горе. Място­то беше препълнено с хора.

- Колко души работят тук? - попита тя.

- Броят им се мени - отвърна Кари. - но обикновено около петдесет-шестдесет изследователи, плюс охранител­ния персонал.

Нина забеляза друг охранителен пункт в края на кори­дора до големите врати от стъкло и стомана.

- Ъ-ъ-ъ... май имате голяма охрана?

- Необходима е - кимна Кари като за нещо подразбира­що се. - Някои от пробите, с които работим, могат да бъдат използвани за биотероризъм, ако попаднат в погрешни ръце. А фондация "Фрост” за съжаление има врагове. Вече сте се запознали с някои от тях.