lovech - Ekspediciya Atlantida

Нов удар.

Този път дойде отстрани, двутонното возило се накло­ни силно, металът изскърца и се усука. През прозореца Нина видя огромен черен джип.

Старкман стреля. Нина изпищя и притисна ръце върху ушите си, когато страничният прозорец се разби и се посипа градушка от блестящи парченца. Джипът отскочи назад рязко, гумите му изсвистяха. През счупения прозорец нахлу вятър.

Последваха още два изстрела от пистолета на Старкман, задното стъкло се разби и обсипа Нина със стъкълца. Клаксо­ните на колите свиреха бясно, но звукът бързо заглъхна зад тях, когато Бентлито ускори. Шофьорът изруга и се отклони отново, за да избегне някаква кола, изпращайки Нина в дру­гия край на седалката.

- Давай направо! - изкрещя Старкман. Нина едва успя да се улови, когато гумите изпищяха при един рязък завой.

- Мамка му! - изпъшка шофьорът, когато се блъснаха в нещо с глух звук. Човек, осъзна Нина с ужас. Отвън се чуха викове и писъци в момента, в който някой тупна от покрива на колата. Но шофьорът не спря, вместо това се опита да задържи автомобила под контрол, докато ускоряваха.

Старкман изпрати още два изстрела. Нина чу рева на друг мощен двигател, който ги гонеше. След това дулото се прицели точно над нея.

Тя хвана китката му с две ръце и натисна ръката му на­долу, забивайки зъби в плътта колкото сила имаше.

Последва вик на болка - и изстрел.

Блясъкът беше заслепяващ и шумът, само на сантимет­ри от главата ѝ, мигновено подчини всички нейни сетива. Куршумът се заби в облегалката на нейната седалка.

Старкман освободи ръката си. Огромни цветни петна танцуваха пред очите ѝ, после образи от пламъка, избълван от дулото. Слухът ѝ започна да се връща и точно тогава чу отново стрелба.

Но не от пистолета на Старкман.

Част от облегалката на шофьорската седалка се разлетя - парченца кожа и пълнеж, последвани миг по-късно от самата глава на шофьора. Тъмночервена кръв и сиво мозъчно ве­щество се плиснаха и обляха тавана и предните прозорци.

Бентлито рязко се отклони и тялото на шофьора се свле­че на една страна. Старкман извика и хвана кормилото. Ко­лата изправи, изхвърляйки все още зашеметената Нина през задната седалка.

Бам!

Джипът отново ги изтласка встрани от пътя.

Като псуваше, Старкман се наведе през тялото на мъртвия шофьор и хвана дръжката на вратата. Тя се отвори. Той ос­вободи предпазния колан и изхвърли тялото на пътя, след това се надигна над централната конзола и тупна в шофьорската се­далка в момента, когато джипът ги удари отново, по-силно. Колата закриволичи, преди Старкман да поеме контрола и да изхвърли колата рязко наляво, когато той скочи на газта. Гуми­те изпищяха възмутено и тежката кола изригна пушек.

Главата на Нина отново се удари в дръжката на дясната врата. Тя се изправи. Ако Старкман бе зает с шофиране, то­гава той не можеше да използва пистолета...

Другата кола, един Рейндж Роувър. се изравни с тях. Тя разпозна лицето зад волана - мъжът в черното кожено яке!

Целеше се в Бентлито с голям сребрист пистолет.

- Спри! - изкрещя той.

Тя се наведе и се притисна в седалката, когато отвън до­летяха два гърмежа като от артилерийско оръдие. Скаркман се наведе и закри лицето си в мига, когато предното стъкло се натроши и вятърът пръсна счупените парчета в купето.

Държейки волана с една ръка, той се изви и изпрати в отговор три изстрела над лявото си рамо. Нина чу изскърцването на гумите на Рейндж Роувъра, който следваше плътно своята жертва.

Чуха се още ядосани клаксони, когато Старкман прека­ра Бентлито през вечерния трафик - и стържене на метал при задминаването на една друга кола. Тя се осмели да по­гледне. Движеха се някъде по 17-а или 18-а улица и бързо приближаваха източната страна на Манхатън, напред се про­стираха само широките платна на Уестсайдската магистра­ла, а отвъд тях - студените води на река Хъдсън. Старкман се занимаваше с оръжието, почти не държеше волана. Нина осъзна какво правеше той. Автоматичният плъзгач беше из­теглен; той го зареждаше...

Което означава, че той не може да стреля!

Тя седна рязко и заби нокти в лицето му. Той се изви към нея, опитвайки се да използва оръжието си като стик. Тя се дръпна на една страна и продължи атаката си, като по едно време усети нещо меко под пръстите на дясната си ръка.

Окото му.

Заби нокти в него и Старкман изрева, удряйки я силно.

- Спри колата! - извика тя. Един поглед към скоростомера ѝ показа, че продължават да ускоряват; носеха се към улицата точно срещу групата коли, чакащи на светофара.