lovech - Ekspediciya Atlantida

Тъкмо схруска първото парче чипс и телефонът иззвъня. Не очакваше да ѝ се обади никой... кой ли можеше да е?

- Ало - промърмори тя в слушалката, като продължи да дъвче.

- Д-р Нина Уайлд ли е? - произнесе мъжки глас.

Страхотно. Продавач.

- Да, какво има? - Тя натъпка още чипс в устата си, го­това да затвори.

- Казвам се Джейсън Старкман и работя за фондация "Фрост".

Нина спря да дъвче.

Фондация „Фрост”? Благотворителност по цял свят, раз­виване на лекарствени препарати и ваксини, финансиране на всички видове научни изследвания...

Включително археологически експедиции.

Тя преглътна наполовина сдъвкания чипс.

- А-а, да, здравейте!

- Съжалявам, чух, че университетът е отхвърлил днес молбата ви - каза Старкман. - Беше много недалновидно от тяхна страна.

Нина се намръщи.

- Как разбрахте?

- Фондацията има приятели в университета. Д-р Уайлд, ще мина направо на въпроса. Колегите ви може да не се интересу­ват от вашата теория за местоположението на Атлантида, но ние със сигурност се интересуваме. Кристиан Фрост, дирек­торът на фондацията, лично ме помоли да се свържа с вас и да разбера дали бихте желали да обсъдите това с него тази вечер.

Сърцето на Нина подскочи. Кристиан Фрост? Не мо­жеше да си спомни точно мястото му в списъка на най-бога­тите в света мъже, но определено беше в топ двайсет. Тя се насили да остане спокойна.

- Да-а, сигурна съм. че бих желала да го обсъдим, да. С каква... ъ-ъ-ъ... цел?

- С цел финансиране на цялостна океанографска изсле­дователска експедиция, за да се разбере дали вашата теория е вярна, разбира се.

- О, ами... в такъв случай... да! Да, определено бих ис­кала да го обсъдим!

- Отлично. В такъв случай ще поръчам кола да ви дока­ра до нюйоркския офис на фондацията за среща и вечеря. Седем часът добре ли е?

Тя погледна часовника си. Стрелката сочеше пет и по­ловина. Час и половина да се приготви. Щеше да бъде на­прегнато, но...

- Да, да, аз... добре е, да!

- В такъв случай ще се видим тогава. О, и ако е възможно, вземете бележките си, ще е от голяма помощ. Сигурен съм, че господин Фрост ще има много въпроси.

- Няма проблем, изобщо няма проблем - избърбори тя, докато Старкман затваряше. Остави слушалката и остана така известно време, преди да изрита одеялото и да нададе радостен вик.

Кристиан Фрост! Не само един от най-богатите мъже, но... Е, обикновено не я привличаха по-възрастни мъже, но от снимките, които бе виждала, Кристиан Фрост можеше да накара мнението ѝ да се промени.

Нина отново вдигна медальона си и го целуна.

- Все пак предполагам, че ми носиш късмет!

2.

Нина крачеше нервно, поглеждайки към тъмната улица всеки път, когато минеше покрай прозореца. Беше излетяла веднага след обаждането на Старкман и бе подложила кре­дитната си карта на безпощаден удар с купуването на къса синя рокля, подходяща за вечеря с милиардер. Или поне се надяваше.

Все още не можеше да повярва. Кристиан Фрост иска­ше да се срещне с нея! Да обсъжда нейната теория за мес­тоположението на Атлантида! Тя спря да крачи и прехвърли през ума си всички аргументи, които трябваше да предста­ви. Ако убедеше Фрост, че е права, боричкането за финан­совите трохи на университета можеше да се окаже минало. Нe беше нужно да се наемат скъпи изследователски кораби. Фрост притежаваше изследователски кораби.

Тя отново погледна през прозореца. Не се виждаше да приближава никаква кола отвън. но...

Кой беше онзи?

Сградата ѝ се намираше на ъгъла на една пресечка. От другата страна на улицата някой се беше притаил до отсрещ­ните апартаменти.

Някой в черно кожено яке.

Тя се взря към тротоара напрегнато. Хората минаваха и продължаваха нататък, но мъжът не се появи отново. Про­сто съвпадение, каза си. Ню Йорк беше голям град, много мъже носеха черни кожени якета.

Нещо друго привлече вниманието ѝ, огромна сребриста кола сви към нейната сграда. Тя погледна часовника. Миг по-късно домофонът иззвъня.

- Ало?

- Д-р Уайлд? - долетя гласът от улицата. - Аз съм Джейсън Старкман.

- Слизам веднага! - Тя грабна папката, която беше при­готвила по-рано. Спря да се погледне в огледалото до врата­та: косата - грижливо сресана и оформена; гримът - положен елегантно, без да се набива; когато излетя навън, нямаше и следа от момичето, което преди няколко часа хрупаше чипс.

Старкман я чакаше долу на стълбището. Не си бе създа­ла ясна представа за него по гласа му, в който се долавяше тексаски акцент, но бе впечатлена от онова, което видя. Беше висок, добре сложен и облечен в скъп син костюм и белоснежна риза. Имаше вид на четиридесетгодишен и нещо в кожата и в очите му я накара да предположи, че е пътувал много. Беше виждала същите загорели от слънцето черти и у други мъже преди, както и у баща си.