lovech - Ekspediciya Atlantida

- Ами Мадейра? - попита Хогарт, посочвайки картата. Португалският остров беше отдалечен на около четиристотин мили от африканското крайбрежие. - Може ли това да е место­положението на останките от острова, след като той е потънал?

- Вземам това предвид. Но топографията не го подкре­пя. Всъщност, островът, описан от Платон, не може да се намира никъде в източния Атлантик.

Ротшилд подсмъркна победоносно. Нина ѝ хвърли уни­щожителен поглед, преди да се върне към картата.

- Но това е фактът, който формира основата на теорията ми. Платон казва, че Атлантида се намирала в Атлантическия океан, отвъд Херкулесовите стълбове - познати днес като Ги- бралтарския проток, на входа към Средиземноморието. Освен това той споменава, че в съвременни мерки Атлантида била почти четиристотин мили дълга. Оттогава няма нито доказа­телство че тези две твърдения са били примирени, нито пък че Атлантида не се е намирала там, където той казва, че е била... Освен ако мерките му са били грешни!

Филби кимна мълчаливо. Нина все още не можеше да прецени настроението му - но внезапно доби чувството, че той така или иначе вече е взел решение.

- Е - каза той, - къде значи е Атлантида?

Това не беше въпрос, който Нина очакваше да бъде зада­ден толкова скоро, тъй като бе планирала да разкрие отговора с подходящ тържествен блясък в края на презентацията си.

- Ами... в Залива на Кадиз 31- произнесе тя леко обърка­на, когато посочи едно място в океана на стотина мили за- падно от Гибралтарския проток. - Така мисля.

- Мислите? - саркастично подметна Ротшилд. - Надя­вам се да разполагате с повече, за да подкрепите това вися­що предположение.

Кучка!

- Ако ми позволите да обясня аргументите си, професор Ротшилд - насили се Нина да остане любезна, - ще ви пока­жа как стигнах до това заключение. Централната предпостав­ка на теорията ми е, че Платон е бил прав, и че Атлантида на­истина съществува. Това, в което той греши, са мерките.

- А не само местоположението? - попита Хогарт. - Ис­кате да кажете, че изключвате всички съвременни теории, които поддържат, че Атлантида е била всъщност остров Сан- торини, откъснат от остров Крит, и че предполагаемата атлантска цивилизация е била минойската?

- Определено. Поради една причина: древните гърци вече са знаели за минойците. Освен това времевите скали не съвпадат. Вулканичното изригване, разрушило Санторини, е било деветстотин години преди времената на Солон, а рухването на Атлантида - девет хиляди години преди това.

- Грешката 42на Солон със "‘силата на десетицата” е била широко възприета като начин за свързване на минойския мит с мита за Атлантида - наблегна Ротшилд.

- Египетските символи за сто и за хиляда са напълно различни - отвърна ѝ Нина. - Човек трябва да е сляп или пълен идиот, за да ги обърка. - Ротшилд се намръщи и стис­на устни, но не каза нищо. - Освен това в “Тимей” Платон категорично твърди, че Атлантида е била в Атлантическия океан, а не в Средиземно море. Платон е бил доста умен мъж: предполагам, че е можел да различи изток от запад. Допускам, че в процеса на разказването на мита, предаван от самите атланти на древните египтяни, а след това от еги­петските жреци почти девет хиляди години по-късно - на Солон, от Солон към Платон през няколко поколения от се­мейството на Критий - мерките са се объркали.

Филби вдигна вежди.

- Объркали?

- Окей, може това да не е най-научният начин за изра­зяване, но смисълът е този. Макар названията да са остана­ли същите - стъпка, стадий и т.н., - различните цивилиза­ции са използвали различни метрични системи. Всеки път, когато историята се предавала от едно място на друго, циф­рите се закръгляли, и дори преувеличавали, за да покажат колко наистина невероятна е била тази цивилизация; греш­ката се увеличавала. Моето допускане е, че каквито и мерки да са използвали атлантите, те са били преведени все като стадий, но всъщност атлантският „стадий” е бил значител­но по-малък от елинската единица мярка.

- Твърде свободно допускане - завъртя глава Ротшилд.

- Имам логични аргументи в подкрепа - отвърна Нина. - “Критий” ни дава различни мерки на Атлантида, но най-важната е свързана с цитаделата на острова, която се нами­ра в центъра на атлантската столична система от околовръ­стни канали.

- Местоположението на храмовете на Посейдон и Клейто - отбеляза Филби замислено и разтърка мустаците си.

- Да. Платон разказва, че островът бил пет стадия в ди­аметър. Ако използваме гръцката система, това е малко над половин миля широчина. Но ако един атлантски стадий е по-малък, той все пак не може да е много по-малък, защото ‘‘Критий” казва, че на този остров имало много неща. Хра­мът на Посейдон е бил най-големият, дълъг един стадий, но освен него имало и други храмове, дворци, бани... Излиза, че островът бил пренаселен като Манхатън!