lovech - Ekspediciya Atlantida

- Кои сте вие? - поиска да знае Хенри. - Какво искате?

Мъжете с халогените спряха; само една висока фигура продължи напред към членовете на експедицията.

- Казвам се Джовани Куобрас - произнесе мъжът, достатъчно осветен, за да различи Хенри чертите му. Твърдо, сухо лице с изпъкнал римски нос, тъмна коса, пригладена назад почти като кепе, студени очи. - Това, което искам, съжалявам, че трябва да го кажа... сте вие.

Лора го гледаше объркано.

- Какво искате да кажете?

- Искам да кажа, че не мога да ви позволя да продъл­жите проучването си. Рискът за света е прекалено голям. Моите извинения. - Той наведе глава за миг, после отстъпи крачка назад. Очите му си останаха все така хладни. - Няма нищо лично.

Лазерните линии се кръстосаха върху Хенри и Лора.

Хенри отвори уста.

- Почакайте...

В тясното пространство на гробницата изстрелите от автоматични оръжия прозвучаха оглушително.

Куобрас погледна шестте направени на решето от кур­шумите тела, докато чакаше ехото от стрелбата да отзвучи, после даде бързи заповеди.

- Съберете всичко, свързано с експедицията - карти, бе­лежки, всичко! Повторете процедурата и с онези отзад. - Той посочи към мъртвите нацисти. - Предполагам, че това са ос­танките от експедицията на Краус. Ето, че една историческа мистерия се разреши... - добави той почти на себе си, докато хората му се разделиха на групи и се заеха със задачата.

- Джовани! - извика един мъж миг по-късно, наведен над тялото на Хенри.

- Какво има, Юри?

- Ела да видиш това!

Куобрас се приближи.

- Мили боже!

- Това нещо не е ли орейхалк? - Юри Волгин насочи светлината на фенерчето си към предмета, който току що бе развил. Върху лицата на двамата мъже заигра плътен оран­жев блясък.

- Да... но никога преди не съм виждал цял артефакт, на­правен от него, само парчета.

- Красив е... и сигурно струва цяло състояние. Милио­ни, десетки милиони долари!

- Най-малко. - Куобрас гледа дълго артефакта, виждай­ки собствените си очи, отразени в метала. След това се из­прави рязко. - Но трябва да се държи скрит. - Той извади едно фенерче, плъзна светлината по стените на гробницата, но не видя нищо, освен барелефи на древни богове. Обърна се към олтара и бързо се взря в надписите. - Глозелски... но нищо за Атлантида.

- Може би трябва да претърсим гробницата - предложи Волгин, хвърляйки дълъг поглед към предмета, преди вни­мателно да го увие отново в кадифето.

Куобрас се замисли.

- Не - произнесе накрая. - Тук няма нищо, сигурно отдав­на е било плячкосано. Наистина мислех, че семейство Уайлд може да са ни отвели до самата Атлантида, но пак стигнахме до задънена улица. Трябва да се измъкнем оттук, преди бурята да започне. - Той се завъртя и тръгна към изхода.

Зад него Волгин се обърна назад, за да се увери, че ни­кой не гледа, след което пусна предмета в дълбокия си джоб.

* * *

Куобрас се изправи на края на скалната площадка и раз­маха фенер, за да призове кръжащия хеликоптер. След мал­ко се обърна към мъжа, застанал край разтурения лагер на експедицията.

- Не се разкисвай. Ти постъпи правилно.

Лицето на Джак беше скрито в качулката.

- Не се гордея с това - промърмори мрачно той. - Отнася­ха се приятелски с мен... А какво ще стане сега с дъщеря им?

- Това трябваше да се направи! - отсече Куобрас. - Брат­ството никога няма да допусне Атлантида да бъде намере­на. - Той се намръщи. - Най-малко пък от Кристиан Фрост. Финансирането на посредници като Уайлд... той знае, че го наблюдаваме.

- Какво... какво ще стане, ако Фрост се усъмни, че съм работил за теб? - попита Джак загрижено.

Куобрас се ухили студено:

- Ще трябва да го убедиш, че е нещастен случай. Мо­жем да те откараме на десет километра от Ксълаодънг - там съществува минимален риск да бъдеш видян с нас. След това можеш да се върнеш в селото и да се свържеш с Фрост, да му съобщиш лошите новини: че си единственият оцелял от лавина, паднала скала или каквото там избереш. - Куоб­рас протегна ръка. - Радиостанцията?

Джак бръкна в раницата си и извади собствения си малък радиопредавател, който бе използвал, за да предаде на екипа на Куобрас местоположението на Златния връх.

- Ще се наложи да говоря и с други хора. Китайските власти, американското посолство...

- Само поддържай версията, възнаграждението ти ще те чака, когато се върнеш в Америка. И ако откриеш, че някой друг се опитва да тръгне по пътя на Уайлд в бъдеще, ще ме информираш веднага, ясно ли е?

- За това ми плащаш - каза Джак навъсено.