lovech - Ekspediciya Atlantida

- Вие ли сте Чейс? - попита Хаджар.

- Да!

- Къде е госпожица Фрост?

- Къде е предметът? - поиска да разбере Чейс. Хаджар се намръщи, след което се върна обратно в Джет Рейнджъра и изнесе малък кожен куфар. Кимайки, Чейс отстъпи.

- В къщата - каза Хаджар и посочи с очи черното ку­фарче. - На завет от вятъра, какво ще кажете?

- Какъв вятър? - промърмори Чейс. Витлата вече бяха напълно спрели, само отвреме навреме полъхваше. Той още вед­нъж огледа района, за да се увери, че са сами, но не видя никого.

Отиде до Ленд Роувъра.

- Е? - попита Кари.

- Всичко изглежда наред, но... - Той отново се огледа, преценявайки пейзажа. Нямаше знаци за друго присъствие - не че някой би могъл да се скрие наблизо. - Просто бъдете предпазливи, нали?

- Не му ли вярвате? - попита Нина.

- Исусе Христе, не. Дори не знам защо точно. Хафез, ти остани тук. Ако има нещо, натисни клаксона.

- Ще го направя. - Хафез се протегна под таблото и из­вади револвер, който остави в скута си.

Чейс отвори вратата за Нина. Кастил стори същото за Кари.

- Трябва да призная, че всичките тези оръжия ме пра­вят малко неспокойна - каза Нина на Чейс.

- Какво? Мислех си, че вие, археолозите, непрекъснато стреляте или се разминавате с куршумите като Индиана Джоунс.

Тя присви очи.

- Едва ли. Единствената ми стрелба е била с камера.

- Надявам се да си остане така - каза Кари, докато кра­чеха към къщата, а полите на бялата ѝ дреха се вееха при всяко нейно движение. Хаджар и придружителите му спря­ха пред вратата на малката сграда, неспособни да откъснат очи от нея. - След вас - каза им тя, като направи жест навъ­тре със собственото си метално куфарче.

Вътрешността на къщата бе тъмна, единствената свет­лина идваше от малко прозорче. Макар имуществото да бе отнесено още при изоставянето на къщата от обитателите ѝ, в центъра още стоеше голяма маса от грубо одялано дърво.

Кастил извади една факла от якето си; прегъна я да спу­ка стъклото вътре и химикалите да се смесят, при което за­игра жив оранжев блясък. Толкова силна реакция, знаеше Нина, би траяла не повече от петнайсет минути, което озна­чаваше, че цялата транзакция трябваше да се побере в рам­ките на това време. Това не ѝ харесваше. Означаваше, че тя ще трябва да определи автентичността на артефакта набързо - и ако сбъркаше, Фрост щяха да загубят десет милиона до­лара. Можеше да го направи и без такъв натиск.

Искаше ѝ се само да излезе права.

Хаджар и бодигардовете му застанаха от единия край на масата, Чейс, Кари и Кастил - от другата. Нина се хвана, че оглежда Волгин. Руснакът изглеждаше притеснен, пръсти­те му трепереха.

- Готови ли сте да направим размяната? - попита Хаджар.

- След като видим предмета - отвърна Кари спокойно. - И след като д-р Уайлд се убеди, че е автентичен.

- Уайлд? - повтори Волгин шокиран. Нина забеляза, че мъжът избягва да я гледа директно. - Роднина на Хенри и Лора Уайлд?

- Да, те са ми родители. Бяха - поправи се тя. - Защо?

Волгин не отговори, но Хаджар нетърпеливо ги прекъсна.

- Въпросното парче е автентично. Ето го тук. - Той сло­жи куфарчето си на масата и набра комбинацията, за да го отключи. Нина се изненада като видя, че дясната му ръка липсва, заменена от стоманена кука. Не можеше да отклони погледа си от нея.

- Може би си мислите, че съм крадец, а? - попита той хладно.

- Ами... не, аз...

Хаджар поклати глава.

- Вие западняците, не можете да се отървете от клише­тата и предразсъдъците си - произнесе той, докато отваря­ше капака. - Загубих ръката си при мотоциклетна катастро­фа. Не съм крадец.

- Тази катастрофа явно не е била малка - отбеляза Чейс жизнерадостно. - Или поне така дочух.

Хаджар спря и го изгледа.

- Да не се опитвате да ме обидите, господин Чейс?

- Не-е-е. Щяхте за разберете, ако ви обиждах.

- А сега може ли да видим предмета? - напомни Кари. Хаджар хвърли сърдит поглед към Чейс, преди ключалката на куфарчето му да изщрака и той да го отвори.

Вътре, върху пласт предпазен дунапрен, лежеше атлантският артефакт.

Това нещо със сигурност беше направено от орейхалк, помисли си Нина. Нищо друго не блестеше с такъв неповто­рим яркочервен блясък.

Явно е било полирано грижливо и с удоволствие. Вър­ху него нямаше никакви следи, нито отпечатъци от пръсти или петна. Единственият му дефект бе малката пукнатина върху едната страна, откъдето Волгин бе взел проба. Без съмнение това бе същото парче, което бе видяла като холограма.

А сега можеше да види цялото. Отпред, точно над изду­тината от вътрешната страна, имаше малък скосен жлеб. А под него се виждаха знаци...