lovech - Ekspediciya Atlantida

- Къде я водите? - извика Чейс, но един от войниците замахна и го удари с приклада по гърба.

- Вкъщи. Не се тревожи, нищо няма да ѝ се случи. Сти­га баща ѝ да прояви готовност за сътрудничество.

- Имате намерение да искате откуп за мен? - попита Кари ужасено. Един от бодигардовете издърпа ръцете ѝ на­зад и ѝ щракна белезници на китките.

- Смятам, че ще е честно да получа още десет милиона долара, а вие? - обърна се Хаджар към Чейс, като я игнори­ра. - Ако аз имах такава красива дъщеря, щях да си помис­ля, че е изгодно. - Той понижи глас и продължи с по-заплашителен тон: - За да съм сигурен, че ще си остане красива.

- Само да си посмял да ѝ сториш нещо - изръмжа Чейс, - ще те убия.

- Това ли е най-добрата заплаха, която можа да измис­лиш? - подигра му се иранецът.

- Щом настояваш.

Хаджар сви рамене.

- Ами хубаво. Ще му мисля затова... след двайсет години.

- Господин Чейс - бързо изрече Кари, докато бодигар­довете изблъскваха нея и Волгин навън, - помнете за какво бяхте нает. Пазете д-р Уайлд. Това е главният ви приоритет.

- Но...

- Разбрахте ли?

Чейс кимна неохотно.

- Да.

- Добре. - Кари насочи вниманието си към хеликопте­ра, след това обърна очи към Хаджар. - Разполагате само с пет седалки, а ние сме шестима.

- Вие може да седнете в скута на Волгин - рече Хаджар с похотлива усмивка. - Той заслужава едно последно удоволст­вие... преди да го изпратя отново при Куобрас.

Кръвта се отдръпна от лицето на руснака.

- Какво? Не! Не, Фейлак, двамата с теб имахме спора­зумение!

- Сигурен съм, че Куобрас ще предложи по-добро спо­разумение. Защо да се задоволявам с три милиона, след като мога да получа всичките десет милиона и да накарам Куоб­рас да ми плати още, за да върна теб и артефакта обратно при него?

- Не! - изкрещя Волгин. Въпреки, че ръцете му бяха оковани зад гърба, той се хвърли срещу бодигарда, който го държеше и онзи загуби равновесие.

Другият пазач се завъртя, пусна ръката на Кари, когато Волгин му изпрати силен ритник в стомаха; след това го блъсна и се затича тромаво към къщата. Войниците се съвзе­ха от изненадата и вдигнаха оръжия.

- Не стреляйте! - извика Хаджар. Махджад го погледна стреснат, след което бързо повтори заповедта.

Войниците спряха за миг, разпънати между тренирания си инстинкт и заповедта на командира.

Това бе достатъчно за Чейс.

Той сграбчи за цевта пушката на най-близкия до него войник, светкавично извъртя китката му така, че мъжът из­пусна оръжието и то се озова в другата му ръка; пръстът му бе точно върху спусъка.

Чейс усети топлината на куршума през металния ствол, когато пушката гръмна, обгаряйки дланта му. Войникът се килна назад и куршумът премина през него, опръсквайки Ленд Роувъра с кръв и разкъсана тъкан.

Преди някой да успее да реагира, Чейс превключи оръ­жието на автоматична стрелба и откри ураганен огън първо по снайперистите. Те бързо бяха повалени, останалите се хвърлиха на земята, притиснати от свистящите куршуми. Ако някой все пак се осмелеше да стреля по него, рискува­ше по-скоро да уцели някой от своите. Това щеше да му спе­чели малко време.

- Нина! - изкрещя той. Тя втренчи очи в него неразбиращо, напълно неподготвена за смъртоносната ярост на дейст­вията му. Той протегна ръка да я хване, но един от иранците се оказа по-бърз от него и повали Нина на земята. Чейс не можеше да стреля, без да я нарани.

Светкавично смени тактиката.

- Хюго! - изкрещя той, обръщайки глава към Ленд Роувъра. Кастил вече бе последвал примера му и бе отнел пуш­ката от войника, който го пазеше. Но в този миг зад гърба му изскочи друг иранец и го удари силно с приклад отзад по главата. Кастил рухна.

Някой болезнено изпъшка и Чейс извъртя глава към зву­ка. Хафез се мъчеше да се изправи на крака, но един от па­зачите му с ритник го повали обратно на земята. Другият прицелваше винтовката си в Чейс...

Чейс се хвърли зад Ленд Роувъра. Времето му стигна точно колкото да затръшне вратата, преди прозорецът да се пръсне и ку ршумите да превърнат в решето алуминиевия корпус.

- Еди! - изкрещя Нина, когато войникът я дръпна и я из­прави, подкарвайки я грубо към Ленд Роувъра. Тя се съпротив­ляваше и риташе, но той бе определено по-силен. Други двама иранци бяха приковали Кастил към земята.

Онзи с вдигнатото оръжие изпразни целия си пълнител в джипа.

За няколко мига всичко утихна. Войникът хвана надуп­чената от куршуми врата и я дръпна.

Ленд Роувърът беше празен. Онзи се взираше объркано. В този момент чу слаб звук и погледна надолу.