lovech - Ekspediciya Atlantida

Каквато и да беше причината, това свърши работа.

- Благодаря - кимна норвежката, преди да затвори теле­фонната си антена. - Тя улови объркания поглед на Нина. - А това е система за гласово записване и анализ на стреса - обяс­ни тя. - Последна предохранителна мярка. Ако гласът ми по­каже, че съм стресирана, това ще означава, че съм под принуда и трансферът ще бъде отменен.

- Но всичко се оказа наред - ухили се Хаджар. - Благо­даря, госпожице Фрост. - За един кратък миг очите му се присвиха срещу тавана. - Бизнесът ни приключи успешно. - Той се обърна да излезе...

Ръката на Чейс се стрелна и той насочи пистолета си в главата на Хаджар.

- Не мърдай!

Арабинът замръзна, а бодигардовете му се спряха, ко­гато Кастил прицели оръжието си в тях.

- Какво е това? - просъска той.

- Господин Чейс? - попита Кари разтревожено.

- Къде е бръмбарът? - настоя Чейс. - Това беше парола, някой подслушва разговора ни.

- Аз не...

- Кажете къде е бръмбарът или ще ви убия.

Хаджар отново погледна нагоре, като дишаше тежко.

- На онази греда.

Чейс кимна към Кастил, който се качи на масата и про­тегна ръка към гредата. След малко скочи, държеше в ръка малка черна кутийка. Предавател.

Нина ги гледаше объркано.

- Какво става?

- Нагласено е - каза Чейс. - Искаше да изчака трансфе­ра на парите и да си върне обратно предмета. Така или ина­че, разбра, че е автентичен. - Той се обърна към иранеца с насочено в лицето му оръжие. - Колко души сте довели тук?

- Единственият човек навън е пилотът ми.

Яркочервената точка на лазера кацна върху гърдите на Чейс, последвана миг по-късно от други два лъча, които се промъкваха през мътния прозорец. Отвън достигна звук на тичащи стъпки.

Изражението на Хаджар стана подигравателно.

- Но приятелят ми Махджад от иранската армия е до­вел със себе си двайсет войника.

Нина подскочи при рязкото отваряне на вратата. Влязо­ха четирима униформени, с насочени пушки.

- Мътните да ви вземат, извратеняци такива! - изсъс­ка Чейс.

5.

След като конфискуваха принадлежностите им, войни­ците ги изкараха навън под дулата на пушките - местно из­работени копия на немските "Хеклер & Кох” G3. Хаджар ги последва е куфарчето, където се съхраняваше артефактът, със злорада усмивка на мазното лице.

Хафез беше коленичил с ръце зад тила до Ленд Роувъра, всички врати на който зееха отворени. Двама войници го пазеха. Други пък бяха обкръжили сградата. Чейс мигнове­но осъзна какво се е случило: войниците се бяха скрили на стръмния склон зад къщата и бяха използвали въжета, за да се спуснат по-бързо.

Той видя, че някои от иранците носеха руски снайпери "Драгунов”, снабдени с телескопични лазерни мерници. Това обясняваше защо Хафез не ги е предупредил. Да си прикован под тънкия като конец лъч на лазера и едновремен­но с това да си наясно, че един високоскоростен куршум може да експлодира срещу блестящото червено петно миг­новено, можеше да накара всекиго да се държи много, мно­го неподвижно.

- Съжалявам, Еди - каза Хафез. - Прекалено много бяха... - Един от пазачите му го срига.

- Мисля, че ние всички прецакахме нещата този път - изпъшка Чейс в безсилен гняв. Вероятността Хаджар да си осигури военно подкрепление дори не му бе хрумнала. Про- дажността на дилъра се простираше много по-надалеч, от­колкото си беше представял.

В този момент той забеляза в далечината кафяв камион, който трополеше по мръсния път. Може би беше паркиран някъде, където да не се вижда, и сега се приближаваше да прибере войниците след завършването на мисията.

Хаджар се приближи до един офицер и се ръкува с него.

- Капитан Махджад! Мога ли да ви представя моите... бизнес сътрудници?

Махджад, дългурест брадат мъж, се ухили на групата пленници.

- С удоволствие. Е, Фейлак, какво искаш да правиш с тях?

- Блондинката и руснака - вземам ги със себе си.

Махджад хвърли похотлив поглед на Кари, която му отвърна с леденостудено изражение.

- Не знам за него, но определено съм наясно тя за как­во ти е.

- Не е това. Въпреки, че... - Хаджар се замисли, после отново се разсмя. - Колкото до другите, изобщо не ме инте­ресуват. Стига да не се влачат подире ми.

- Няма проблем. Министерството на културата е уведо­мено, че група чужденци се опитват да откраднат наши съкровища. Ще им дадат най-малко двайсет години затвор - ако доживеят до процес.

- Оставям ги на теб. - Хаджар изщрака с пръсти към бодигардовете си. - Закопчайте ги в белезници - заповяда той, сочейки Кари и Волгин.