lovech - Ekspediciya Atlantida

На пода отзад се търкулна една ръчна граната и спря.

Той отвори уста да извика...

Така и не успя. Гранатата избухна, като го отхвърли на­зад в градушка от нащърбени парчета метал.

Войникът, който държеше Кастил, бе пометен от взривната вълна, както се случи и с пазача на Хафез. Но двамата пленници, прилепени към земята, успяха да останат невредими под смъртоносните шрапнели.

Легнал до задното колело от другата страна на Ленд Ро­увъра. Чейс запуши с ръце ушите си, когато вратата над него бе отнесена от пантите си. Проследи я с очи как лети като гигантско фрисби и после пада на земята.

Погледна изпод джипа. Най-близко намиращите се войни­ци бяха или ранени, или мъртви, а останалите се съвземаха от шока на експлозията. Десетима, и всичките - въоръжени.

И всичките - бесни.

Дългата бяла дреха на Кари мигновено привлече погле­да му към хеликоптера. Един от бодигардовете на Хаджар я държеше, а иранският капитан я държеше под мушката на пистолета си, докато лаеше заповеди на подчинените си.

Нина...

Войникът, който я беше нападнал, се прикриваше зад нея.

Не можеше да рискува и да стреля. Пък и имаше само няколко патрона.

Мислите му препускаха трескаво в търсене на решение.

Нина беше в относителна безопасност в момента, макар и пленена, но това нямаше да трае дълго, след като на някой от иранците му хрумнеше идеята да я използва като залож­ник, принуждавайки го да капитулира. Хаджар и капитан Махджад говореха английски и бяха чули нарежданията на Кари да защитава Нина с цената на всичко...

А за да я защити точно сега, означаваше, че трябва да я изостави.

Той стисна своя G3 и се наведе под прикритието на ди­мящия Ленд Роувър, докато се изтегли назад - след това из­стреля останалите му патрони. Умишлено се целеше висо­ко, за да не улучи никого - искаше само да ги накара да се наведат, да ги обърка, докато тича към високия склон и по­сле се спуска към дъното на долината.

Зад него изтракаха затворите на пушките.

Един куршум изсвистя покрай главата му, достатъчно близко, за да накара сърцето му да се свие. Той скочи от склона и прелетя във въздуха, за да се приземи... върху вра­тата на Ленд Роувъра.

Тя лежеше сред прахоляк и камъчета; Чейс се залепи за нея като дете за летяща шейна.

Знаеше добре, че няма да стигне далеч - склонът беше прекалено каменист. Но пък и не му бе нужно. Просто се нуждаеше от малко преднина, преди иранците да дотичат и да открият огън по него.

Отпред се издигаше голям скален блок, стърчеше от склона като развален зъб. Чейс скочи отново, хвърляйки се странично; съприкосновението му със земята се оказа доста болезнено, когато вратата на джипа се разби в скалата и се смачка като мукава. Той се опита да използва краката си като спирачки, но се движеше прекалено бързо и се търкулна без­помощно по склона. Песъчинки и ситен чакъл се набиха в лицето му и го заслепиха.

Отгоре последва безредна стрелба.

Нещо го шибна. Не беше куршум, а жилава трева и бод­ливи храсти. Това означаваше, че е близо до дъното на до­лината. Но колко близо?

Насили очите си срещу смъдящия прахоляк... и видя групата да се спуска подире му.

С вик, повторен от околните възвишения. Чейс падна в празното пространство.

Един от войниците примига.

- Уха! Здравата ще се натресе.

Чужденецът беше скочил точно над входа на железопът­ния тунел и бе изчезнал от поглед.

- Ще си намери, каквото търси! - изръмжа мъжът. От спе­циалните сили или не, едно падане от такава височина върху непрощаващата стомана и бетона на релсите щеше да изпо­чупи костите, или дори да убие всекиго.

Махджад тръгна към тях и погледна надолу. Лесно беше да се проследи пътят на англичанина надолу по следата от надигащия се прахоляк около тунела.

- Вземете въжетата - нареди той. - Искам трима да се спуснат долу и да го намерят. Ако е умрял, да занесат тялото му до гарата. Ако е жив... - По лицето му се изписа смесица от гняв и садистична радост - да го оставят на релсите.

- Сър! - отдадоха чест войниците, готови да се спуснат по склона.

Махджад се върна при Хаджар. Избягалият руснак беше заловен отново и сега стоеше при останалите пленници.

- Това е единствено заради теб! - сопна се Махджад, забивайки пръст в лицето на Хаджар. - Не ми каза, че е обу­чен убиец!

- И аз не знаех! - озъби му се Хаджар. - Мислех, че е просто бивш военен, когото онази кучка е наела за бодигард. - Той посочи към Кари, която отвърна на погледа му с хладна надменност.