Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

От друга страна, помисли си тя, успявайки да наложи официалното признаване на Храма на Озирис за религия, той беше постигнал нещо, което дори най-успешните акть­ори в Холивуд не успяваха - пълна данъчна амнистия. Може би в тази лудост все пак имаше някаква система?

- Слава тебе, Озирис! - Озир протегна ръцете си наго­ре. Нина се изненада, когато богомолците неочаквано започ­наха да припяват „Озирис!” - Озирис, господарят на веч­ността, съдник на всички души, най-великият, който ни очаква в земята на мъртвите отвъд Абидос! О, Озирис!

- Озирис! - отново пропя тълпата. Този път Нина и Еди успяха да се включат с половин уста.

- Небесните богове те възхваляват, а боговете на Под­земното царство коленичат пред теб. Ти ни носиш божест­вения хляб, който дарява безсмъртие на всички твои после­дователи в този живот и в следващия. Ти ни пазиш от злото на Сет, унищожителя. О, Озирис!

- Озирис!

- Най-велики от всички хора и богове, покажи ни пътя към вечния живот! Преведи ни благополучно през опаснос­тите на Подземния свят, за да се изправим пред твоя съд! Слава тебе, о, Озирис!

Тълпата отново изпя името на бога, като при всяко по­втаряне силата и страстта в гласовете се засилваше. Очите на Озир бяха затворени; Нина не можеше да прецени дали наистина вярва в онова, което казва, но той приличаше на театрален актьор, който получава овациите на живота си.

Същото обаче не можеше да се каже за брат му. Лицето на Шабан беше студено, напрегнато, изкривено от потиснат гняв. Еди също го забеляза.

- Какъв му е проблемът?

- Не знам - отвърна Нина, - но определено има проблем с тази молитва.

- В смисъл?

- Тя прилича на опростен - много опростен - вариант на истинска египетска молитва. Митологията също е по­грешна. Сет не е бил симпатяга, но не е и древноегипетският еквивалент на Сатаната.

Озир свали ръцете си. Вълнението утихна.

- Кой е Сет? - попита Еди.

- Братът на Озирис - и негов убиец. Завиждал му и ис­кал да обсеби царството му. Но освен това е бил любимец на Ра, бога-слънце, също толкова важна фигура от египет­ския пантеон като Озирис - а в някои части на страната дори е бил почитан повече от Озирис. - Жената на средна възраст, която седеше от другата страна на Еди, изшътка раздразнено.

Озир отново заговори, но вече не звучеше като пропо­ведник, а повече като търговец.

- Приятели мои, водачеството на Озирис ще ви донесе вечен живот. А аз съм тук, за да ви кажа, че като глac на духа на Озирис, отново приех мъдростта му. Думите му са мои думи, а сега ще станат и ваши. Дванайсетият том на Книга­та на Озирис е завършен и неговите последователи трябва да го приемат в дома си и в сърцата си.

- Това проповед ли е, или реклама? - попита тихо Нина, докато Озир продължи енергично да сипе рекламни изявле­ния. Но публиката поглъщаше всичко, стиснала в ръце кре­дитните си карти. Нина не беше сигурна кое я ужасява по­вече - прозрачното търгашество на Озир или това, че всич­ки му се връзваха.

- Всички книги и много други неща ще бъдат на ваше разположение преди да напуснете храма - заяви Озир и се усмихна. - А сега е време за нещо, което знам, че очаквате с нетърпение - възможността да ми зададете въпросите си за учението на Озирис! - Много богомолци вдигнаха ръце във въздуха. Озир се засмя. - Ще ми се да имах достатъчно вре­ме, за да отговоря на всички - рече той. - Но за нещастие скоро трябва да се връщам в главната квартира на Храма на Озирис, за да се погрижа за някои важни дела, след което ще отпътувам за Монако, за да се моля по време на състеза­нието от Формула 1 - и се надявам, че всички вие ще под­крепяте екипа на Озирис!

Онези привърженици на култа, които бяха и почитате­ли на моторните спортове, нададоха одобрителни викове. Шабан изглеждаше раздразнен, но не каза нищо, докато Озир ги успокояваше.

- Благодаря ви, благодаря. А сега ще изпратя Жерар сред вас - той кимна към преводача, - за да приеме въпросите ви.

Жерар слезе на централната алея и огледа полето от раз­махани ръце, преди да протегне микрофона към млада и кра­сива тъмнокоса жена. Тя изглеждаше така, сякаш всеки мо­мент ще припадне от радост и бързо избъбри въпроса си на френски. Преводачът го предаде на Озир:

- Мисълта за пътешествието през Подземното царство ме плаши. Какво ще стане, ако се проваля при пазителите, преди да се изправя пред Озирис?

Озир ѝ се усмихна успокояващо.

- Онези, които следват думите на Озирис, няма защо да се боят от Подземния свят. Пазителите могат да навредят само на неподготвените и на неверниците. - Усмивката му се разшири, тъмните му очи проблеснаха. - Ако дойдете в Швейцария, за да ви просветя лично, аз ще ви науча на всич­ко необходимо, и дори повече.