Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Мисля, че си тръгнаха - каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра - в началото, за да не привличат внимание, - преди отново да отворят страницата на култа. - Сега какво ще правим?

Нина си беше задала същия въпрос.

- Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.

- Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измък­нем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните как­во сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.

- Все още нямаме никакви доказателства - възрази Нина. - Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария - тя посочи страницата на Храма в интернет, - но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.

- Каквото и да решим, трябва да действаме бързо - каза Мейси. - Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.

- Няма какво толкова да направим, нали? - сопна се Еди.

- Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?

- Ясно, че няма - отвърна раздразнено Мейси, - но ти би могъл да проникнеш вътре! - продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. - Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да на­мериш зодиака…

Нина притисна пръсти към слепоочията си.

- О, млъквай, Мейси - изръмжа тя. Момичето се от­дръпна засегнато.

- Не, наистина, бихме могли…

- Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Мно­го глупава идея. - Тя се намръщи и разтърка чело. - Нека помисля малко.

- Като говорим за глупави идеи - рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, - влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на тех­ния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.

Нина го погледна.

- Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.

- Много се извинявам - извика саркастично той. - Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взри­вих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку-доктори - ти намери нов начин за борба с депресията!

- Те не обичат да ги наричат куку-доктори - сопна му се Мейси.

Нина не ѝ обърна никакво внимание.

- Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в жи­вота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследва­на и гърмяна!

Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.

- Ох, колко е хубаво да знам, че бракът ни е започнал толкова добре.

- Едва ли си го забелязал! - сопна му се тя. - Тъй като очевидно си намерил други начини за запълване на времето.

Той погледна към тавана и завъртя очи театрално.

- О, за Бога! Пак ли!

- Какво очакваш да си помисля? - попита Нина. - Раз­бирам, че прекарваш времето си с друга жена и на всичкото отгоре ме лъжеш за това!

- Казах ти, че между мен и Ейми няма нищо.

- Защо тогава не ми каза какво сте правили двамата?

Той разпери ръце.

- Знаеш ли какво? Смятах да го направя, макар че ис­ках да изчакам подходящия момент, но вече няма да си пра­вя труда. И без това през изминалите седем месеца обръща­ше внимание единствено на себе си, как мога да очаквам, че точно сега ще започнеш да обръщаш внимание на мен!

- Какво означава това, по дяволите? - извика Нина.

Той изсумтя.

- Нали не си забравила, че не си единствената уволне­на? Аз също изгубих работата си. Виждаш, какво ли не пра­вя, за да издържам и двама ни, работя в ненормални часове, купувам портокалов сок за разни параноични богаташчета, а ти само си седиш вкъщи и хленчиш, че се е наложило да се изнесеш от скъпоценния си Манхатън!

- Аз не само изгубих работата си - озъби му се Нина. - Изгубих кариерата, репутацията си - всичко! И ако не мо­жеш да разбереш защо това ме депресира, то значи въобще не ме познаваш!

- Може би - сопна ѝ се той. - Честно казано, не очак­вах, че жената, за която се ожених, ще се окаже такова мрънкало.

- Какво?

- Да си ме чула да се оплаквам колко е скапан животът? Не, хванах се в ръце и направих нещо по въпроса!

- О, значи петстотинте писма, които написах, опитвай­ки се да си намеря работа, не се броят? - извика тя. - Може би смяташ, че трябва да се хвана на работа в “Макдоналдс”?

Мейси удари с длан по масата.

- Вижте какво! Това не ни помага. Трябва да намерим…