Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Еди хвърли поглед към сцената. Кротала, който прибли­жаваше, със сигурност беше въоръжен - но между него и тях вече имаше доста хора. Ако успееха да се измъкнат, преди той да стигне до тях…

Един от облечените в зелени сака пазачи протегна ръка да го сграбчи…

- Бягай! - извика Еди и заби юмрук в челюстта му.

Нина прескочи падналия мъж и хукна към вратата. Друг се протегна да я хване - но докопа само шапката, която дръпна от главата ѝ. Тя се извърна, удари го по бузата и рит­на вратата. Стаята от другата ѝ страна беше пълна с маси, заредени с книги, дивидита и пирамидални дрънкулки. Щом тя връхлетя вътре, хората, които стояха зад масите, отскочи­ха изненадано назад.

- Еди, идвай!

Мъжът, когото беше ударила, побягна след нея, но Еди го пресрещна с ритник в слабините. Той се строполи на пода с животински рев.

Някой сграбчи коженото яке на Еди и го дръпна назад. Еди удари с юмрук мъжа в лицето и кръвта оплиска зелено­то му сако. Онзи залитна, блъсна се в статуята на Озирис и я разцепи - камъкът се оказа просто фибростъкло и мазилка. Тя се залюля, но не падна.

Призивите на Озир за ред и спокойствие останаха нечути. Култистите край пътеката реагираха гневно на оскверняването на статуята и хукнаха след Еди. Кротала тичаше след тях.

Еди скочи, сграбчи статуята за ръката и я дръпна към себе си. После се хвърли през отворената врата, а триметро­вата скулптура се стовари на пода зад гърба му, пръсвайки се на хиляди парченца.

Шокираните култисти замръзнаха по местата си. Кро­тала се промъкна между тях, изваждайки револверите си.

Нина беше стигнала до изхода към улицата. Еди затръшна вратата на храма и я затисна с една маса. По пода се пръснаха кутийки с дивидита. Съседната маса още не беше подредена и върху нея стоеше полупразен кашон с книги. Найлоновата лента, която го придържаше да не се разтвори по време на транспортирането, беше разрязана и лежеше на пода; Еди я грабна и побягна след Нина.

В този миг вратата на храма се отвори с трясък. През нея излетя един от мъжете в зелени сака, зад него се вижда­ше Кротала с вдигнати револвери…

Горилата се подхлъзна на разпилените дивидита и пад­на, при което пластмасовите кутийки се разлетяха във всич­ки посоки. Кротала не можа да спре навреме и се спъна в него. При падането единият револвер излетя от ръката му. Продавачите се разбягаха с писъци.

Еди профуча през дървената двойна врата и я затръшна зад себе си. Той омота найлоновата лента няколко пъти око­ло бравите - тежки метални топки от протрит месинг - и я завърза колкото се може по-здраво.

Мейси дотича при тях.

- Доктор Уайлд! Какво се случи?

- Не им харесва да оспорват вярванията им - отвърна Нина. Тя се огледа в търсене на най-бързия маршрут за бягство.

Еди вече го беше открил. Той изсвири остро, за да при­влече вниманието на жените и побягна към паркираната ли­музина на Озир. Изненаданият шофьор усети удара на Еди и удара в паважа почти едновременно.

- Насам!

- Лимузината ли ще крадем? - извика невярващо Мейси.

Нина отвори задната врата и я побутна вътре.

- По-добра е от таксито! - После скочи след нея. - Еди, тръгвай!

Еди натисна педала за газта. Лимузината направи остър завой, удряйки колата, която беше паркирана пред нея. След това вече бяха свободни.

Нина се обърна назад и видя как дървената врата се тре­се от ударите. След това найлоновата лента се скъса. Крота­ла изтича на улицата и се разкрещя - но прояви достатъчно здрав разум да не започне да стреля пред сградата на рабо­тодателите си на оживената улица.

Еди продължи с не повече от два километра в час по парижките улици, след което спря рязко пред входа на метростанцията.

- Навън! - изкомандва той. Те изоставиха колата - Мей­си се изненада, че побягнаха покрай станцията, а не влязоха в нея. - Ще решат, че там сме отишли - обясни ѝ той. - Акоles flics81бъдат заети с претърсването на станциите на мет­рото, няма да ни търсят в „Старбъкс”.

- Май си много добър в това, а? - В гласа на Мейси про­звуча нотка на възхищение.

- Горе-долу - отвърна той с усмивка, докато завиваха зад ъгъла и се отправяха към интернет кафенето. - Стигнахме. Не е „Старбъкс”, но ще свърши работа. - Те влязоха вътре.

*

Няколко минути по-късно покрай тях профуча полицей­ска кола с надута сирена, но това беше единственият при­знак, че ги преследват. Като че ли полицията и Храмът се бяха хванали на номера на Еди. Въпреки това той остана напрегнат и не свали поглед от прозореца, докато сирената не се изгуби.