Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Мили Боже, не - добави Нина с приповдигнат тон. - Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обо­нянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! - Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.

На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.

- Извинявам се за неудобството - рече той през зъби, пре­ди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.

Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.

Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.

11.

- Опа! - Еди се съвзе пръв от изненадата. - Радвам се да ви видя тук.

Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.

- Точно така, умен ход - каза Нина, опитвайки се да при­крие нервността си. - Това не ви е „Шифърът на Леонардо”. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки по­сред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.

Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту друга­та групичка.

- Познавате ли се?

- Не са ни запознавали официално - отвърна Нина със студен сарказъм. - Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.

- Боби Кротала - обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. - Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.

- Кротала? - обади се присмехулно Еди. - Глупости! Не може това да е истинското ти име.

Онзи присви очи.

- Аз съм индианец чероки, задник такъв.

- Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.

- Знаеш ли - рече Кротала, поклащайки глава, - по-до­бре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току виж съм ти затворил устата. Завинаги.

- Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние - отвърна Еди, без да се впечатли от запла­хата на американеца. - Бил си позорно уволнен, нали?

- Еди, скъпи - обади се Нина с напрегната усмивка, - ще спреш ли да провокираш човека?

- Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд - каза Ша­бан. - Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса до­ста голяма част от света ви познава. - Служителят на музея примигна, разпознавайки я. - Както и госпожица Шариф - добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверие­то. - Дошли сте тук заедно. Колко удобно.

- Защо сме все още тук? - прошепна уплашено Мейси на Нина.

Шабан присви очи съсредоточено.

- Защо сте тук, доктор Уайлд?

- Предполагам, че по същата причина като вас. - Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения нано­во зодиак. - От силен интерес към древната астрология.

Очите му се присвиха още повече.

- Много силен.

- Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим - надявам се, да не е много скоро, всъщност.

- Знаете ли какво - рече Кротала и отново бръкна в джо­ба си, - какво ще кажете да ви изпратя до изхода?

- А ти какво ще кажеш да не го правиш? - отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.

- Всичко е наред, Боби. - Шабан докосна мъжа по ръка­та. - Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се - усмихна се той искрено, но злобно, - при по-неофициални обстоятелства.

- Очаквам го с нетърпение - отвърна Еди, продължавай­ки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като ста­туи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. - Добре, момичета, тичайте!

Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свър­зани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпа­ла към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите по­гледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.

- Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал еки­па горили. - Той разгърна туристическата карта. - Къде е най-близкият изход, по дяволите?

Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.

- Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет - оп­лака се Еди.

Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, пар­кирана в близката забранена зона - голям черен джип мер­цедес със затъмнени стъкла.

- Дали това не е колата на Шабан?

- Може би - отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. - Защо? Да не искаш да я претърсим?