Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Еснаф - изсумтя Нина, но трябваше да признае, че е прав. Съкровищата в големия музей щяха да си бъдат тук и следващия път, когато решеше да посети Париж, а онези в пирамидата на Озирис щяха да изчезнат навеки, ако Храмът на Озирис пръв се добереше до тях.

Но въпреки това тя успя да разгледа някои от експона­тите, покрай които минаваха. В коридорите бяха изложени великолепни египетски антики, като се започне от обикно­вени папируси и се стигне до статуи в цял ръст и изваяни храмови колони. Дори успя леко да си отмъсти на Еди, като се спираше да разглежда отделните предмети, принуждавай­ки го всеки път да се връща да я търси.

Но накрая любопитството я привлече като магнит към зодиака на Дендера. Стая 12а представляваше малко пред­дверие към един от главните коридори. В единия му край се намираше релефът от храма на Амон в Карнак, но всъщност вниманието ѝ беше привлечено от нещо в другия край - или по-точно над него.

- Това е по-красиво от която и да е декорация в „Хоум депо” - рече Еди.

Нина отметна глава назад, за да го разгледа по-добре. На три метра над главите им се намираше зодиакът на Денде­ра, плоча от бледокафяв камък, скрита зад стъклен похлу­пак и добре осветена, за да се виждат гравюрите. Той беше по-голям от зодиака в Залата на летописите, но стилизира­ните фигури на съзвездията бяха подредени по същия начин около центъра.

- Така, виждам Лъв и Скорпион - каза Еди и посочи фи­гурите на лъва и скорпиона, - но останалите не ги разпозна­вам. Дори не мога да намеря Голямата мечка.

- Ето я. - Мейси посочи една фигура леко встрани от центъра.

- Какво, това агнешко краче ли?

- Така е изглеждала на древните египтяни - отвърна Нина. - Но почти всички големи съзвездия - Везни, Телец, Овен - са тук, само че с леко променени форми. Модерният западен зодиак е взет почти изцяло от египетския, с малки промени в наименованията. - Тя посочи към една от фигу­рите. - Вземи Орион, например. За египтяните той е бил нещо друго, важна фигура в митологията им. Да видим дали ще познаеш кой.

Еди стреля напосоки.

- Озирис?

- Бам! Десет точки.

Мейси извади цветната разпечатка на онази част от зоди­ака, която бяха заснели в клипа. Рад беше изчистил картина­та максимално и ги беше снабдил с две копия - едното пред­ставляваше директно фотоувеличение на кадъра, а в другото си беше поиграл с фотошопа така, че да има вид на гледано право отдолу. Лошото качество на оригиналния образ означа­ваше, че и в двете копия липсват детайли, но оцветените фи­гури на зодиака на Сфинкса се разпознаваха по-лесно.

Тя сравни разпечатката със зодиака над главата ѝ.

- Приличат си много, но има и някои разлики. Този чер­вен кръг тук го няма при Дендера.

- Щом е червен, значи сигурно представлява Марс - предположи Нина. - Не знам доколко могат да се променят местоположенията на съзвездията за няколко хиляди годи­ни, но само за няколко седмици планетите променят места­та си. По този начин може да се определи кога е направен даден зодиак - ако Марс е във Водолей, Венера в Козирог и така нататък, с помощта на компютъра може да се открие всеки период, в който планетите са се намирали в такава конфигурация.

Еди погледна към разпечатката, след което вдигна глава към тавана и на лицето му се изписа замислено изражение. Нина понечи да го попита какво е забелязал, но Мейси из­веднъж щракна с пръсти.

- Охо! Това е различно.

Тя посочи една от фигурите в разпечатката, малко по-светло разклонение на Млечния път на тъмен фон.

- Този приятел - мисля, че пак е Озирис. Цветът е същи­ят като в другото му съзвездие - зелен.

- Озирис е бил зелен? - попита Еди. - Да не е бил Вул­кан или нещо такова?

- За египтяните зеленото олицетворявало новия живот - обясни Мейси. - Но този тук - тя посочи отново фигурата, - него го няма в големия зодиак.

Нина се вгледа по-внимателно.

- Какво е това там до него? - До втория, по-малък Ози­рис се забелязваше малка жьлто-оранжева фигура.

- Друга планета?

- Не знам… - Дори при ниската резолюция се виждаше, че символът на Марс е кръгъл, а този беше ъгловат.

Три ъгъла. Триъгълник.

Пирамида.

- Не може да бъде! - ахна Мейси, стигайки до същия из­вод като Нина. - Не може, по… - Тя погледна смутено Нина.

- Всичко е наред - каза Еди и се ухили. - Можеш да ругаеш.

- …дяволите! - завърши Мейси. - Това е пирамидата на Озирис!

- Вероятно. - Нина погледна към тавана за потвържде­ние. Макар боята на зодиака на Дендера отдавна да беше избледняла, резбите си оставаха напълно ясни… и на реле­фа над главите им нямаше следа нито от допълнителната фигура на Озирис, нито от малкия триъгълник. - Когато по­зицията на звездите в небето съвпадне напълно със зодиака на Сфинкса, тогава се намираме до пирамидата на Озирис! - Тя забеляза, че Еди поклаща глава. - Какво?