Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Въпреки това тя се поколеба на входа.

- Добре ли си? - попита Еди.

- Да. Просто… последните два пъти, когато идвах в ООН, бях изгонена от Морийн Ротшилд.

- Единственото, което може да направи сега, е да ти це­лува задника - увери я той.

- Прав си - рече Нина и се ухили. - Дали ще е проява на лоши маниери, ако изтъкна, че съм била права, а тя е грешала?

- Сигурно. Но аз бих казал, да ги вземат мътните мани­ерите. - Нина го целуна и двамата влязоха вътре.

Оказа се, че тя няма да има възможност да каже каквото и да било на Ротшилд. Макар че Нина разпозна няколко от ръководителите на АСН сред представителите на ООН и властите, поканени на церемонията, отсъствието на дирек­тора на агенцията се набиваше в очи.

Но тя бързо забрави за това, когато посланикът на Еги­пет в ООН, придружаван от доктор Исмаил Асад, започна с похвалите.

- Благодарение на доктор Уайлд и нейния съпруг - за­върши той, - най-невероятното археологическо откритие в Египет за последните сто години не само стана факт, но беше и защитено. - Той кимна към няколкото увеличени снимки на вътрешността на гробницата; мумията беше върната на пола­гаемото ѝ се място в саркофага, а размазаното тяло на Озир беше изнесено. - За съжаление гробницата на Озирис понесе някои щети, но съдържанието ѝ остана непокътнато. Посте­пенно целият свят ще може да види тези невероятни нацио­нални съкровища. Затова, отново, доктор Уайлд, господин Чейс - от името на народа на Египет, аз ви благодаря.

В залата избухнаха аплодисменти, докато посланикът се ръкуваше с Нина и Еди.

- Благодаря ви - каза Нина, изправяйки се пред микро­фона. - Благодаря ви, господин посланик, доктор Асад - и на народа на Египет, разбира се! - Публиката се засмя учти­во. - Има още един човек, на когото трябва да благодарим, защото без нейната смелост и решителност никога нямаше да разберем, че пирамидата на Озирис съществува. Така че, Мейси - каза тя и я посочи, - Мейси Шариф, ще се изпра­виш ли, ако обичаш?

Мейси седеше на втората редица заедно с родителите си; обикновено нахаканата млада жена се изчерви от аплодис­ментите.

- Ако по времето, когато тя се дипломира, отделът по египтология в АСН има нужда от нови служители - про­дължи Нина, - тя със сигурност ще разполага с моята пре­поръка за работа! - След утихването на аплодисментите Мейси седна с облекчение. Нина отново се обърна към пуб­ликата. - Но цялата тази афера показва само колко внима­телни трябва да бъдем като археолози и историци. Когато правим тези невероятни открития, много лесно можем да бъдем повлияни от мисълта за слава и богатство - и да, при­знавам, че самата аз съм минала по този път. Но причина за онова, което се случи тук, беше жаждата за пари… не, не за пари, а за награда. Някой толкова силно желаеше нещо, че премина всички граници, за да го получи. И това едва не доведе до истинско бедствие. Затова се надявам, че ще го приемете като предупреждение за това какво се случва, ко­гато парите се поставят преди науката.

Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше на­мерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.

- Искаш ли да добавиш нещо, Еди?

- Не си падам много по речите - отвърна той, свивайки рамене. - Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! - Публиката се разсмя.

- Бих искал да добавя нещо - каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. - В знак на признателност­та ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.

Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба чо­вешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и пре­ди - в гробницата на Озирис.

- С леко неудобство, предвид поста, който заемам - по­шегува се Асад, - искам да призная, че досега не сме успе­ли да я идентифицираме; тя не прилича на никой от остана­лите артефакти в гробницата на Озирис, или на който и да е друг, всъщност. Може би АСН ще имат по-голям успех в това. - Той подаде кутията на смаяната Нина, а публиката отново изръкопляска.

- О, забравихте ли, че аз вече не работя в АСН? - про­мълви тя.

- Но те… О!

Посланикът осъзна, че сънародникът му е направил гаф и бързо взе микрофона, за да благодари на всички присъ­стващи, оставяйки Нина да се пита какво е искал да каже Асад. Единият от висшите представители на ООН, англича­нин на име Себастиян Пенроуз, с когото Нина се беше сре­щала по време на учредяването на АСН, стана от мястото си и махна на нея и на Еди да се приближат.