Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- Отдавна искам да се науча - отвърна той, освобожда­вайки я от предпазния колан. След това се пресегна и отво­ри вратата.

Тя го погледна стреснато.

- Какво правиш?

- Трябва да скочим!

- Но ние сме много нависоко!

- Няма да е задълго. - Откъм двигателя се разнесе силно стържене. - Когато ти кажа да…

Задвижващият вал се скъса. Хеликоптерът полетя надолу.

- Скачай! Скачай! - изрева Еди. Турбината продължа­ваше да се върти, забавяйки падането - но без мощност и без пилот, смъртоносният скок на еврокоптера щеше да продължи само няколко секунди. Той бутна пищящата Мей­си навън и сам скочи след нея.

Те падаха, три метра, седем метра…

И се стовариха върху полегатата стена на пирамидата.

Подсиленото стъкло изпука, но не се счупи. Еди се плъзна надолу, а Мейси се затъркаля покрай него.

Шабан развъртя капака. Оставаше му само още едно движение, за да отвори контейнера…

Но замръзна, когато замъглените му от болката очи ви­дяха падащия върху него хеликоптер.

Той изкрещя…

Еврокоптерът се стовари на върха на пирамидата и про­дължи надолу, падайки в лабораторията сред превърнато в прах стъкло и метални стърготини. Удари се в пода и избух­на, изпращайки опустошителна ударна вълна.

Която достигна скрития С-4.

Експлозивът се взриви и разкъса газовия контейнер. Лабораторията бе погълната от колосална огнена вълна и цялата горна третина на пирамидата изригна като вулкан от стъкло.

Еди и Мейси бяха подминали средата. В подножието на пирамидата Еди забеляза Нина, която бягаше от взрива, видя мицубишито, забито на половина в стената…

- Скачай! - извика той.

Въпреки болката Мейси успя да запази равновесие вър­ху стъклото, Еди направи същото. Той се плъзна вляво, тя надясно, заобикаляйки мицубишито от двете страни…

И скочиха на двора.

Еди почувства как краката му пламнаха от болка, кога­то се стовари върху плочите, и се претърколи встрани. Чу вика на Мейси и се хвърли към нея, защитавайки я с тялото си от дъжда от стъкло.

Шумът постепенно утихна.

Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от бол­ка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъци­те. Смъртоносните спори бяха унищожени.

- Еди? - Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. - Господи! Добре ли си?

- Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?

- Не - отвърна тихо тя. Нина и Еди се спогледаха раз­тревожено. - Но мисля, че ще се оправя. Все някога.

Еди се опита да се засмее, но се закашля.

- Поредният взривен хеликоптер. Все едно съм в някой от филмите на Грант. Той добре ли е?

- Така изглежда - отвърна Нина, забелязвайки актьо­ра да се появява иззад пирамидата заедно с Асад и един от командосите. Тя му махна с ръка, след което погледна към горящия връх на сградата. - Това е добър начин да се отървем от инфекция с мая. Малко беше прекалено, но явно свърши работа.

- Оставаше и да не свърши! - изръмжа Еди. - Пакет С-4 и взривен хеликоптер? Вътре всичко се е опекло.

Нина повдигна вежди.

- О!

- Какво?

- Току-що се сетих. Ти унищожи спорите на Шабан… но изпече и хляба на Озирис. Източникът на вечен живот. - Тя се замисли за миг. - Но пък кой ли ще иска да живее вечно?

Еди се изправи със залитане и я прегърна.

- Зависи с кого живееш.

ЕПИЛОГ

НЮ ЙОРК: три седмици по-късно.

Излизайки от лимузината, Нина погледна към тъмната стъклена сграда на секретариата на ООН. За разлика от по­следното ѝ посещение тук, този път тя не изпитваше безпо­койство. Дори напротив. Този път тя и Еди идваха, за да бъдат почетени.

Церемонията щеше да се проведе по молба на египет­ското правителство. Откриването на пирамидата в Западна­та пустиня и разкритието, че в нея се намира гробницата на самия Озирис, преобърна с главата надолу всички изследва­ния на древната митология - което означаваше, че през след­ващите няколко години египтологията щеше да бъде най-го­рещото поле на археологията. Ако не друго, то щяха да ста­нат свидетели на истински разцвет на туризма.

Затова египтяните изпратиха петиция до ООН да награ­дят Нина и Еди за откриването на пирамидата на Озирис… и за ролята им в осуетяването плана на Шабан.

Имаше особена ирония в това, че контактите ѝ с АСН направиха пълен кръг, помисли си Нина. Агенцията беше създадена най-вече за да запази истината за един опит за масово убийство от обществото; сега същата организация, която осем месеца по-рано я беше уволнила, беше принуде­на унизително да я моли за съдействие в разследването на друга геноцидна схема.