Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Замаяният пилот се свлече пред контролното табло и притисна лоста за управление. Хеликоптерът залитна странично към пирамидата, закачен за кабела като уловена с въдица риба.

Нина извика и отскочи от пътя на раздвижилия се джип. Еврокоптерът нямаше достатъчно мощност да по­вдигне тежащото два тона и половина мицубиши, но мо­жеше да го тегли.

Еди преметна свободния си крак върху плаза. Погледна надолу: хеликоптерът се намираше над пирамидата и се при­ближаваше към прожектора на върха ѝ.

Той освободи другия си крак от предпазния колан и се издърпа върху плаза. Един бърз поглед пред прозореца му показа замаяния пилот на предната седалка и Мейси на се­далката зад него. Лицето й беше изкривено от болка и тя сти­скаше рамото си.

Шабан се беше навел напред и се опитваше да достигне нещо на пода. Първоначално Еди реши, че се опитва да взе­ме контейнера със спорите, но след това забеляза металния цилиндър на празната седалка до египтянина.

Разбра какво е търсил Шабан чак когато мъжът се из­прави рязко и насочи пистолет към Еди…

Мейси удари ръката му точно, когато той натискаше спусъка.

Страничният прозорец почервеня от кръв - куршумът бе улучил пилота в главата, отнасяйки част от черепа му. Тя­лото му се сгърчи и натисна единия педал. Хеликоптерът се завъртя бясно.

Вратата на пилота се отвори. Еди се вмъкна вътре, пре­скачайки трупа. Шабан беше тласнат в другия край на каби­ната. Все още стиснал пистолета, той протегна свободната си ръка към ръчката.

Ярка светлина изпълни кокпита - хеликоптерът премина­ваше през лъча на прожектора. Заслепен, Еди стисна очи за миг.

Когато ги отвори, видя пистолета, насочен в лицето му…

Отдолу мицубишито се удари в стъклената стена на пи­рамидата и кабелът се уви в стоманения скелет на построй­ката. Сблъсъкът запрати Еди на празната предна седалка и отхвърли Шабан към вратата.

Която се отвори.

Страх замени гнева в очите на египтянина. Шабан се вкопчи в рамката на вратата. Изпусна пистолета, за да се хване по-здраво. Оръжието гръмна веднъж и полетя към пирамидата, а куршумът се заби някъде в задната част на хеликоптера.

По конзолата замигаха светлини, разнесе се предупре­дително жужене. Еди погледна натам и установи, че нивото на маслото пада застрашително. Куршумът беше повредил двигателя.

Еврокоптерът отново подскочи, дръпнат от кабела. Кон­тейнерът се затъркаля по задните седалки. Еди и Шабан го погледнаха едновременно, след което се спогледаха.

Да го спасят или да го унищожат…

Еди прескочи седалката, докато Шабан се изтегли навъ­тре. Водачът на култа пръв се докопа до стоманената кутия, хвана я за дръжката и нанесе силен удар върху слепоочието на Еди. Нов лъч светлина прониза кабината - хеликоптерът отново беше преминал край прожектора, неспособен да се освободи от автомобилната си котва.

Шабан притисна цилиндъра към гърдите си и ритна Еди.

- Ти си едно нищо! - изкрещя той. - Не можеш да ме победиш! Аз съм бог!

- Щом си бог - рече Еди, виждайки го как стиска рам­ката на вратата с побелели кокалчета, - я да видим дали мо­жеш да летиш!

Той удари с всичка сила ръката на египтянина.

Пръстите на Шабан изтръпнаха от болка, но това беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато ръката му се удари в твърдия метал и най-дългата кост - на средния му пръст - се счупи. Той изкрещя и се пусна - а Еди, очаквайки точно това, запрати окървавения си юмрук в белязаното лице.

Еврокоптерът се люшна отново към заслепяващия лъч… и Шабан падна.

Без да пуска контейнера, той полетя надолу от близо двайсет метра височина, стовари се върху върха на пирами­дата и гръбнакът му изхрущя.

Еди погледна надолу към отпуснатата фигура, която бло­кираше лъча. Върхът на пирамидата стърчеше от корема му.

- Разбра ли какво имам предвид? - извика той.

Но Шабан не беше напълно мъртъв.

Въпреки че кръвта му изтичаше през ужасната рана, той намери сили да вдигне едната си ръка и да се опита да отво­ри контейнера, за да разсипе смъртоносното му съдържание.

Еди вече не го гледаше - вниманието му беше привле­чено от засилващия се шум откъм контролното табло. Ин­дикаторът за маслото светеше червено - двигателят скоро щеше да издъхне.

Примижавайки от болка, той се промъкна до другия край на кабината.

- Мейси! Добре ли си?

- Той… ми изкълчи рамото - процеди тя през стиснати зъби. - Можеш ли да приземиш това нещо?

- He.

- Какво? Ho… аз си мислех, че си някакъв супер як вой­ник! Наистина ли не можеш да управляваш хеликоптер?