Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Лоренц се наведе напред и протегна ръката си, стисна­ла пистолета, покрай пилота, за да се прицели по-добре в Еди. Англичанинът сграбчи оръжието със свободната си ръка, опитвайки се да отклони цевта.

Ръцете и на двамата мъже трепереха, докато се мъчеха да надделеят един над друг, но Лоренц имаше преимущест­во. Задъхан от огромното усилие, Еди се оттласна от плаза и влезе в кабината.

Тресящото се дуло се насочи към пилота. Ако Лоренц стреляше, щеше да подпише собствената си смъртна присъ­да. Еди натисна по-силно…

С очи, пълни с омраза, Шабан се хвърли напред и заби юмрук в лицето му. Еди залитна назад и изпусна пистоле­та… и пилота.

Падна назад и се удари болезнено в плаза. Кракът му беше омотан в предпазния колан. Той увисна с главата на­долу на не повече от три-четири метра над земята - а хели­коптерът не спираше да пада!

Нина зави зад ръба на пирамидата и видя пред себе си хе­ликоптера, който не спираше да се върти и да губи височина…

Точно над нея.

- По дяволите! - изкрещя тя, удари спирачка и изскочи навън през отворената врата, докато хеликоптерът се при­ближаваше застрашително към джипа…

*

Пъшкащият пилот се надигна и примига шокирано, щом осъзна колко близо се намира до земята. Той натисна другия управляващ педал, за да спре въртенето, и увеличи мощността.

Протегнатите ръце на Еди одраскаха земята - и хеликоп­терът се стабилизира. Еди видя как Нина изскача от втория армейски джип.

Мицубишито…

Нина подскочи.

- Еди! - извика тя, когато хеликоптерът се стабилизира и увисна над двора.

- Лебедката! - извика в отговор той. - Подхвърли ми кабела!

- Какво?

Той протегна двете си ръце към мицубишито.

- Лебедката, кабела! Хвърли ми го!

Тя изтича към предницата на джипа, освободи спирач­ката, за да може макарата да се завърти свободно, грабна ку­ката в едната си ръка, а с другата започна да дърпа кабела.

- Изкмъкни ни оттук! - заповяда Шабан. Пилотът уве­личи мощността. Хеликоптерът отново се издигна.

Нина погледна към Еди, който профуча край нея. Очите им се срещнаха.

Тя нямаше представа дали е развила достатъчно кабел, но това беше единственият ѝ шанс да го спаси.

Той протегна ръце.

Тя хвърли куката с всичката сила, която успя да изцеди от тялото си.

Кабелът полетя нагоре и се удари в плаза. Еди се про­тегна, пресегна се с едната си ръка… И го хвана.

Пръстите му се вкопчиха в куката. Дръпна я и я стисна здраво с две ръце…

Кабелът, който Нина беше развила, свърши. Той се опъ­на, макарата изскърца и започна да се върти като полудяла, отпускайки още кабел. Нина погледна нагоре. Хеликоптерът се издигаше все по-бързо.

Еди се стегна и се прегъна в кръста. Първия път не можа да стигне до плаза. Той се напрегна още повече и с рев се опита да се хване за метала, но кабелът го теглеше назад.

Пилотът пусна за малко лоста, за да затвори вратата, но установи, че нещо му пречи. Забеляза увисналия навън пред­пазен колан.

- Той е още тук!

- Лоренц! - извика Шабан. - Наведи се навън и го за­стреляй!

Лоренц го погледна смутено.

- Навън ли?

- Той виси на един от плазовете! Стреляй под нас! - Той посочи ядосано пода. Холандецът изглеждаше още по-несигурен, но послушно се омота в предпазния колан, преди да отвори вратата.

Погледът на Нина шареше трескаво между хеликоптера и лебедката. Кабелът свършваше.

Лоренц отвори вратата и се наведе навън, изкривявайки врат, за да може да погледне под корпуса на хеликоптера. Забеляза увисналата фигура от другата страна и се наведе още повече, за да се прицели по-добре.

Еди направи още един опит, докато Лоренц се мъчеше да го хване на мушката си - и този път куката се закачи на плаза.

Секунди по-късно кабелът се разви докрай.

Нина отскочи назад при резкия подскок на мицубиши­то. Бързо издигащият се хеликоптер рязко спря, подхвърляй­ки Шабан и пилота нагоре. Мейси извика, когато предпаз­ният колан се впи в гърдите ѝ.

Последствията за двамата мъже, които се намираха извън кабината, бяха по-ужасни.

Еди, който миг преди това се опитваше да се добере до плаза, внезапно беше подхвърлен към него. Той инстинктивно се вкопчи в метала и го стисна здраво.

Лоренц нямаше такъв късмет. Той беше подхвърлен на­горе. Ръката му, която държеше пистолета, се удари в рамка­та на вратата и той го изпусна в кабината.

Главата му попадна между въртящите се перки.

Кръв оплиска предното стъкло; той падна, горната част на черепа му над очите бе отнесена. Треперещото тяло се размаза върху каменния двор на петдесет метра отдолу.