Лий Бардуго - Престол и щурм Кн.2 от поредицата Гриша

Мал сви вежди.

– Китове ли искаш да преследвам?

– Не – отвърна Тъмнейший. – Искам да откриеш морския бич.

Двамата го зяпнахме потресени. Едва не се изсмях насреща му.

– Ти търсиш дракон?! – изумен произнесе Мал.

– Леденият дракон – натърти Тъмнейший. – Русалие.

Русалие . В преданията морският бич беше прокълнат принц, превърнат в морска змия, заставена да охранява ледените води на Костницата. Това ли беше втората муска на Морозов?

– Него го има само във вълшебните приказки – каза Мал и сякаш изрече на глас моите мисли. – Детски залъгалки. Такова нещо не съществува.

– От години моряците срещат в тукашните води морския бич – отвърна

Тъмнейший.

– Както сирени и селки[4]. Това са митове.

Тъмнейший изви вежди.

– Също като елена ли?

Мал ме погледна крадешком. Недоловимо кимнах. Каквото и да беше намислил Тъмнейший, ние нямаше да му помагаме.

Мал заби поглед във вълните.

– Дори не знам откъде да започна.

– За нейно добро е да не казваш истината. – Тъмнейший измъкна тънък нож от гънките на кафтана си. – За всеки пропилян ден, през който не сме открили морския бич, ще одирам по едно парче кожа от нея. Бавно. После Иван ще я лекува, а на следващия ден всичко ще се повтаря.

Усетих как кръвта се оттича от лицето ми.

– Не може да ù причиниш това – възкликна Мал, но аз усетих страха в гласа му.

– Аз не искам да ù причинявам болка – отвърна Тъмнейший. – Просто очаквам да свършиш онова, което ти наредих.

– Отне ми месеци, докато открия елена – отчаяно заговори Мал. – И досега не знам как стана.

В този момент Щормхунд пристъпи към нас. Толкова бях погълната от Мал и Тъмнейший, че съвсем забравих за него.

– Няма да позволя на кораба ми да изтезават момиче – каза.

Студеният поглед на Тъмнейший се прехвърли на капера.

– Ти работиш за мен, Щормхунд. Или ще си вършиш работата, или обещаното възнаграждение ще стане последна твоя грижа.

Над кораба премина грозната сянка на раздора. Моряците на Щормхунд измерваха Гриша с навъсени погледи. Женя запуши устата си с ръка и не пророни нито дума.

– Дай на следотърсача време – продължи тихо Щормхунд. – Седмица или поне няколко дни.

Тъмнейший прокара пръсти по ръката ми и вдигна ръкава, разкривайки част от бялата кожа.

– От тук ли да започна? – попита. После пусна ръкава и опря кокалчетата на пръстите си о бузата ми. – Или пък от лицето? – Кимна към Иван. – Дръж я.

Иван стисна главата ми изотзад. Тъмнейший вдигна ножа. Улових блясъка на острието с ъгълчето на окото си. Опитах да извия глава, но Иван ме държеше с желязна хватка. Острието опря бузата ми. Ужасена си поех въздух.

– Спри! – изкрещя Мал.

Тъмнейший се забави.

– Аз... мога да го направя.

– Не, Мал – намесих се, показвайки повече кураж, отколкото наистина ми беше останал.

Мал преглътна мъчително.

– Курс на югозапад – каза. – Връщаме се там, откъдето дойдохме.

Останах като ударена от гръм. Наистина ли беше видял нещо? Или просто се опитваше да отложи изтезанието ми?

Тъмнейший наклони глава на една страна и внимателно го измери с поглед.

– Дано не си решил да ме пратиш за зелен хайвер, следотърсачо.

Мал кимна отсечено.

– Мога да го направя. Ще го открия. Само... ми дайте малко време.

Тъмнейший прибра ножа. Отдъхнах си незабелязано и се опитах да овладея треперенето.

– Имаш една седмица – отсече той, обърна ни гръб и хлътна в люка. – Доведи я – нареди на Иван.

– Мал... – понечих да го доближа, но Иван сграбчи ръката ми.

Мал вдигна завързаните си ръце и ги протегна към мен. Пръстите му за кратко докоснаха моите, после Иван ме повлече към люка.

Докато се спускахме в усойния търбух на кораба, умът ми работеше трескаво. Плетях крака покрай Иван и се опитвах да осъзная случилото се преди малко. Тъмнейший беше казал, че няма да причини зло на Мал, докато той му е нужен. Досега си мислех, че Мал му трябва, за да ме държи в подчинение чрез него. Сега обаче ставаше ясно, че замисълът му се простира много отвъд това. Дали Мал наистина вярваше, че може да открие морския бич, или само печелеше време? Аз самата не знаех кое повече ми се ще да е истина. Мисълта, че ще бъда подложена на мъчения, определено не ми харесваше; какво би било, обаче, ако наистина открие Ледения дракон?

Какво ли щеше да ни донесе втората муска?

Иван ме бутна в просторна каюта, достойна за капитански покои. По всичко личеше, че Щормхунд е бил принуден да се смести с останалите от екипажа.