Лий Бардуго - Сянка и кост Кн.1 от поредицата Гриша

Взрях се в тъмните очи на елена и усетих твърдата земя под здравите му копита, долових аромата на борова смола в ноздрите му, мощните удари на сърцето му. Знаех, че не съм тази, която ще сложи край на живота му.

– Алина – припряно прошепна Мал, – нямаме много време. Знаеш какво трябва да направиш.

Поклатих глава. Не бих могла да прекъсна живота в тъмния взор на елена.

– Не, Мал. Ще открием друг начин.

Звукът, който дочухме, приличаше на тънко подсвирване. Последва го тъп кух удар на стрела, попаднала в целта. Еленът измуча и отстъпи назад, от гърдите му стърчеше стрела. Предните му крака се подкосиха и той коленичи. Олюлях се. Кошутите от стадото изплашени се пръснаха сред дърветата. Мал на мига се озова до мен с готов за стрелба лък. Поляната се пълнеше с опричници във въгленочерни униформи и Гриша със сини и червени наметки.

– Трябваше да го послушаш, Алина. – Гласът дойде откъм сенките ясен и студен. После и Тъмнейший излезе на поляната, мрачна усмивка играеше по устните му. Черният кафтан се влачеше подире му като абаносов разлив. Еленът лежеше повален на хълбок в снега, дишаше тежко, а в тъмния му поглед личеше ужас.

Усетих движението на Мал, преди да го видя. Той насочи лъка към елена и пусна стрела, но Вихротворец в синя одежда излезе напред и светкавично протегна ръка. Стрелата се отклони наляво и падна в снега, нестигнала целта.

Мал отново посегна към колчана, но сега Тъмнейший стрелна ръка напред и прати тъмна лента от мрак, която взе да се кълби към нас. На свой ред вдигнах ръце и от пръстите ми заструи светлина, която с лекота разпръсна мрака.

Това обаче се оказа подвеждащ ход. В следващия миг Тъмнейший се насочи към елена и вдигна ръка с до болка познат жест.

– Не! – изкрещях и без да мисля, се хвърлих пред елена. Стиснах очи, очаквайки да бъда разполовена от удара сеч, но Тъмнейший явно успя да го отклони в последния момент. Дървото зад мен се разцепи с оглушителен трясък и от раната му взеха да се вият тъмни ленти мрак. Пощадена бях, но и еленът оцеля.

Доброто настроение на Тъмнейший се изтри като с кърпа от лицето му, той плесна с ръце и покривало от кълбящ се мрак погълна и нас, и елена. Не ми трябваше време да мисля. Светлината разцъфна в пулсираща сияйна сфера, която обгърна двама ни с Мал, спря мрака и заслепи нашите нападатели. За миг силите се изравниха. Нито те можеха да ни видят, нито ние тях. Мракът се кълбеше около мехура светлина, напирайки да проникне вътре.

– Забележително – дочух да казва Тъмнейший, гласът му стигаше до нас сякаш от много далече. – Багра те е обучила повече от добре. Но ти още не си достатъчно силна, Алина.

Давах си сметка, че се опитва да наруши концентрацията ми, затова не му обърнах внимание.

– Ами ти, следотърсачо, готов ли си да умреш за нея? – провикна се Тъмнейший. Изражението на Мал не се промени. Държеше тетивата изопната с насочена стрела и бавно се въртеше в кръг, опитвайки да налучка местоположението на Тъмнейший по гласа му. – Станахме свидетели на много трогателна сцена – саркастично подметна Тъмнейший. – Ти каза ли му за нас, Алина? Момчето знае ли как копнееше да ми се отдадеш? Разказа ли му на какво те научих в тъмното?

Плисна ме вълна от срам и ослепителната светлина помръкна. Тъмнейший се разсмя.

Скришом погледнах Мал. Челюстите му бяха здраво стиснати. От него струеше същата ледена ярост като вечерта на зимния бал. Усещах как светлината ми се изплъзва и отчаяно опитах да я задържа. Направих усилие отново да се съсредоточа. Сферата около нас взе да трепти с по-ярко сияние, но вече разбирах, че съм стигнала предела на възможностите си. Мракът подобно на мастило във вода постепенно взе да се смесва със светлината. Знаех какво следва. Тъмнейший имаше право – не бях достатъчно силна. А друг шанс нямаше да имаме.

– Направи го, Мал – прошепнах. – Знаеш какво трябва да стане.

Мал ме погледна, в очите му припламна паника. Поклати глава. Мракът напираше по краищата на сферата. Залитнах леко.

– Побързай, Мал, преди да е станало прекалено късно!

Мал мълниеносно пусна лъка и посегна към ножа.

– Направи го, Мал! Сега!

Ръката му трепереше. Усещах как силата ми се оттегля.

– Не мога – окаяно прошепна той. – Не мога. – Пусна ножа и го остави безшумно да потъне в снега. Мракът постепенно ни превземаше.

Мал изчезна. Поляната изчезна. Озовах се обградена от задушаваща тъмнина. Чух как Мал извика и посегнах по посока на гласа му, но внезапно нечии силни ръце ме стиснаха от двете страни. Започнах яростно да ритам и да се съпротивлявам.