Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Двамата със Стина пробваха безрезултатно да търсят трюфели ( Tuber melanosporum ) с помощта на питомно, но глуповато прасе. След това се захванаха с отглеждане на аспержи, постигайки същия успех (не на последно място поради факта, че същото прасе обожаваше да рови в градината).

Стина, която беше умерено простовата, така и не разбра какво точно прави обичният ѝ Юхан на сушата три седмици месечно. Важното беше, че се прибираше когато трябва и всеки път носеше у дома все по-тлъста надница. Освен това можеха да ходят заедно на църква всяка четвърта неделя и да благодарят на Бога за всичко освен за оная работа с трюфелите и аспержите.

Когато не се изявяваше като частен шофьор на Дядо Коледа, Таксиджията Торщен караше такси на острова. Не защото се нуждаеше от парите, а защото обичаше да кара кола. Но през свободната си седмица работеше само от дванайсет до шестнайсет часа, от понеделник до четвъртък. Останалото време проспиваше или прекарваше в кръчмата. Беше наел стая за постоянно в един семеен хотел във Висбю, който се намираше достатъчно близо до всички околни пивници. Така, където и да решеше да утоли жаждата си, Таксиджията Торщен нямаше проблеми да се прибере, колкото и да залиташе.

Свещеничката и рецепционистът решиха да останат да живеят заедно с бебето в простичката рибарска колиба до морето, където баба му можеше да го гледа, ако се наложи.

Вече не бяха необходими още четири-пет деца, за да свържат двата края чрез оскъдните детски надбавки. Но с малко желание щеше да се намери място за още едно или две. От любов. Паралелно с това можеха да продължат да ненавиждат света. Или пък да спрат, както изтърси рецепционистът една вечер точно преди лягане.

– Да спрем? – попита свещеничката. – Защо?

А, само си говорел. Просто списъкът с изключения ставал твърде дълъг. На първо място бебето, разбира се. И може би убиецът. Той всъщност беше доста мил човек, само дето беше ужасно глупав. Също и онази, как се казваше, губернаторката, която им разреши да се оженят, макар със сигурност да се бе досетила, че свидетелите не знаят на какво стават свидетели.

Свещеничката кимна. Към списъка можели да се добавят още няколко души. Бабата на бебето, новата приятелка на убиеца и ако не Таксиджията Торщен, то поне таксито му.

– Между другото, днес видях една пясъчна оса да кръжи около морската трева. Свършил ни е клоринът. Трябва или да купим още, или да прибавим пясъчните оси към убийците, губернаторите и останалите.

– Така да направим. Да добавим и осите, имам предвид. Доста станаха, но когато сърцето е широко, място все ще се намери. Да теглим ли чертата засега? И да продължим да ненавиждаме всичко останало?

Да, това било добър компромис.

– Само че не тази вечер. Струва ми се, че съм твърде изморена, за да ненавиждам. Беше дълъг ден. Хубав, но дълъг. Лека нощ, любими ми бивш рецепционисте – каза също толкова бившата свещеничка и заспа.

Епилог

Една хубава вечер свещеничката стоеше пред семейната рибарска колиба и се взираше в морето. Водата беше почти огледално гладка.

В далечината фериботът към Оскаршхамн се плъзгаше безшумно напред. Самотен стридояд ровеше сред морската трева, изхвърлена на брега малко по-нататък. За своя изненада, стридоядът откри насекомо и го налапа. Точно в тази част на брега отдавна не бе имало живот.

С изключение на това, всичко беше спокойно. Слънцето бавно залязваше, променяйки цвета си от жълт в оранжев.

Изведнъж тишината бе нарушена.

„Ти не си лош човек, Йохана. Искам да го знаеш. Никой не е лош до дъното на душата си.“

Да не би някой да се беше приближил незабелязано?

Не. Гласът звучеше вътре в самата нея.

– Кой говори? – попита тя въпреки това.

„Знаеш кой съм и знаеш, че Баща ни винаги е готов да прости.“

Свещеничката се сепна. Това той ли беше? След всички тези години? Мисълта за съществуването му беше главозамайваща. И възмутителна. Ако противно на всяка вероятност той не беше измислица, защо не беше тропнал с крак по-рано, за да спре терора в семейство Шеландер навреме?

– Моят баща не прощаваше нищо и аз също не планирам да му простя. И само не ми разправяй Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата 62 .

– Защо не? – зачуди се Исус.

– Защото това не си го казал нито ти, нито дори Матей. Хората от векове ти слагат думи в устата, без да питат.

– Чакай малко – каза Исус толкова засегнато, колкото му позволяваше характерът. – Вярно е, че хората си измислят какво ли не в мое име, но какво знаеш ти за...