Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели

Рецепционистът взе един от двата таблета, които бе купил преди две години с пари от волните пожертвувания, и се захвана за работа.

* * *

– Как върви? – попита свещеничката, галейки корема си и гледайки към мъжа си, който си водеше бележки, забил нос в айпада.

– Добре, благодаря – отговори рецепционистът и каза, че тъкмо е приключил с поредния абонамент за електронното издание на един от шведските ежедневници.

– „Юсдалспостен“ – каза той. – Сто деветдесет и девет крони месечно.

Да, защо не, замисли се свещеничката. В Юсдал сигурно също имаше хора, за които да ти стане мъчно, въпреки че градът беше хубаво място за живот. После свещеничката направи грешката да попита до кои други електронни издания имаха достъп (отговорът сякаш нямаше край).

– Записал съм ги ето тук – каза рецепционистът. – Да видим... да, „Йостерсундс-Постен“, „Дала-Демократен“, „Гефле Дагблад“, „Упсала Нюа Тиднинг“, „Нерикес Алеханда“, „Сюдсвенскан“, „Свенска Дагбла...“

– Спри, достатъчно – каза свещеничката.

– Не, не е достатъчно. Ако искаме да имаме достатъчно широка основа за работа, трябва всяко кътче на страната да бъде представено. Това дори не бяха всички заглавия от тази страница, а на следващата има още толкова. Общо са някъде около петдесет. И не са безплатни, макар че някои вестници имат промоционални оферти за новите абонати. Шапки долу за „Блекинге Ленс Тиднинг“, между другото. Пробният абонамент за първия месец струва само една крона.

– Още малко и щяхме да можем да си позволим два – каза свещеничката. – Жалко, че вестниците биха били еднакви.

Рецепционистът се усмихна и отвори една екселска таблица. В дългосрочен план разходите за абонаменти щели да възлизат на сто и двайсет хиляди крони годишно, но отстъпките за нови клиенти, временните абонаменти и тестовите периоди правели първоначалната инвестиция достатъчно малка, за да се впише в наличния бюджет. Всичко това щяло да завърши добре както за даващите, така и (най-вече) за вземащите. Щедростта на хората като цяло била малко по-голяма от тази на рецепциониста и свещеничката, което гарантирало позитивен резултат на най-долния ред в таблицата. Може би не незабавно, но в достатъчно близко бъдеще, че да имат повод за оптимизъм.

– Като изключим, че според мен щедростта на останалите хора е много по-голяма от нашата собствена, съм съгласна с всичко, скъпи – каза свещеничката.

Тя смяташе, че най-голямата заплаха за успеха им е самият Дядо Коледа: Убиеца Андерш беше и си оставаше риск за сигурността. Но ако поради една или друга причина нещата отидеха по дяволите, така да бъде. Идеята на рецепциониста беше твърде привлекателна, за да не я тестват в пълен мащаб.

– И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е мъката на всеки ден. Матей 6:34.

– Да не би току-що да цитира Библията доброволно? – попита рецепционистът.

– Да, гледай ти.

* * *

Хората като цяло са най-различни. Например стиснати, егоцентрични, завистливи, невежи, глупави и страхливи. Но също така мили, мъдри, добронамерени, прощаващи, грижовни – и щедри. Не всички души побираха всички тези качества, свещеничката и рецепционистът знаеха това не на последно място от личен опит. Ако философът Имануел Кант бе смятал, че вътре в себе си всеки човек притежава работещ морален компас, то това може би се дължеше на факта, че Кант никога не беше срещал свещеничката или рецепциониста.

Новата им идея за вземане и (непременно) даване, водеща неясното си начало от фалшивия Дядо Коледа в центъра на Висбю, който даваше сладки на децата, вече беше измислена, шлифована и годна за употреба.

Като начало рецепционистът бе започнал изследване, ръководено и извършено от самия него. Искаше да натрупа сведения за състоянието на пазара и конкуренцията.

Имаше доста неща, които да вземе под внимание. Оказа се например, че шведските пощенски служби получавали над сто хиляди писма до Дядо Коледа всяка година, адресирани до „Томтен57, 17 300, Томтебуда, Швеция“. Пощенският представител разказа гордо по телефона, че всички, които пратели писмо, получавали отговор – както и малък подарък.

Рецепционистът благодари за информацията, затвори и измърмори, че стойността на „подаръка“ със сигурност не покривала пощенските разноски на подателя. С други думи, схемата се състоеше от крайно ограничена доброта в комбинация с крайно ограничена финансова рентабилност. Добре измислено, но недостатъчно. Като се приспаднеха административните разходи, бюджетът вероятно излизаше на нулата, и то в най-добрия случай. А единствените числа, които свещеничката и рецепционистът мразеха повече от нулата, бяха тези с отрицателен знак.