Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Рецепционистът призна, че напредвал бавно, но Дядо Коледа постоянно се връщал в мислите му. Мръсникът обаче не получаваше нищо в замяна на подаръците, които раздава.

Свещеничката, на която започваше да ѝ дотяга, че в живота ѝ няма почти никаква промяна освен растящия ѝ корем и задаващата се готландска зима, предложи да разсеят мислите си с пътуване до континенталната част на страната.

– Какво ще правим там? – зачуди се рецепционистът. – Освен евентуално да се натъкнем на някой бандит, който не ни харесва. Или пък на двама такива.

Свещеничката не знаела точно. Но можели например да се поразвлекат с посещение на различни институции, където не би ги открил никой бандит. Места като Кралската библиотека, Музея на корабоплаването...

Сама осъзна как звучи това.

– Или може да пробваме да свършим някое добро дело, стига да е безплатно – продължи тя. – Ако не ни достави удоволствие, може би изобщо не сме на прав път. Това може да се окаже важно парченце от пъзела на вечното ти бъдеще.

– Нашето вечно бъдеще, ако може – каза рецепционистът. – Добро дело? Да помагаме на старици да пресичат улицата?

– Да, защо не? Или да навестим убиеца гъбар, когото така елегантно успяхме да пратим обратно в затвора. Ако си спомням правилно, в бързината му обещах, че ще му ходим на свиждане.

– Но нали го излъга? – каза рецепционистът.

– Знам. Но съм чела някъде, че не трябва да лъжесвидетелстваш против ближния си – усмихна се свещеничката.

Едно мъничко посещение на Убиеца Андерш щеше да означава резултат от 7 на 3 в двубоя срещу Божите заповеди, който никога нямаше да спечелят. Но все пак винаги можеха да разкрасят малко цифрите.

Рецепционистът изгледа недоверчиво свещеничката, която призна, че идеята да се срещнат с мъжа, от когото най-накрая се бяха отървали, може би имала нещо общо с хормоналния ѝ дисбаланс. Била чела някъде за бременни жени, които живеели само на риба тон с олио, или пък ядели по двайсет портокала на ден, или дъвчели тебешир, така че определено нещо им имало. Но както и да е.

В момента животът на двама им бил застоял като изхвърлените на брега водорасли. Нямало дори пясъчни оси, които да ги дразнят. Една малка разходка с ферибот, последвана от още по-малко посещение на затворник, може би щели да раздвижат малко нещата? При това срещу почти минимални разходи.

В този момент рецепционистът разбра по-добре от всякога, че бременността правеше нещо с жените. На обичната му свещеничка очевидно ѝ липсваха не само убиецът, но и пясъчните оси. Като оформящ се баща той трябваше да поеме отговорност. Да изтича да купи щайга портокали, нямаше да е достатъчно.

– Предлагам да тръгнем в началото на следващата седмица – каза той. – Можеш да провериш кога приемат посещения в затвора, а аз ще резервирам билети за ферибота.

Йохана Шеландер кимна доволно, докато Пер Першон се мъчеше да гледа ведро. Смисълът на живота не можеше да се крие в нова среща с Убиеца Андерш. Но щом съпругата му имаше хормонален дисбаланс, нямаше какво да се направи. Освен това Кралската библиотека или Музеят на корабоплаването не му се струваха като много по-привлекателни варианти.

– В добро и зло – измърмори той. – Това отива на сметката на злото.

Глава 68

– Скъпи приятели! Мир вам, алилуя и осанна! – поздрави ги Убиеца Андерш в стаята за посещения.

Едва го познаха. Изглеждаше бодър и силен, а почти цялото му лице беше обрасло. Убиеца Андерш обясни последното с това, че преди време свещеничката го научила, че според Стария завет не бивало да се бръсне. Не си спомнял точните думи и не могъл да ги открие сам, въпреки че ги търсил, но се доверявал на скъпата си приятелка.

– Левит 19:26-28 – каза свещеничката машинално. – Не яжте месо с кръвта му. Не правете гадания и предсказания. Не стрижете косите на главата си в кръг и не разваляйте края на брадите си. Заради мъртвец не си нанасяйте рани върху тялото си и не оставяйте белези по себе си. Аз съм Господ. Под „рани върху тялото“ е имал предвид татуировките.

– Така беше, да – каза бившият пастор и се почеса по брадата. – За татуировките няма какво да се направи, но с Исус обсъдихме въпроса и решихме да забравим за тях.

Убиеца Андерш се чувстваше като риба във вода. Давал уроци по вероучение три пъти седмично и бил привлякъл поне четирима ученици, а още много затворници се колебаели. Само веднъж нещата излезли от контрол – когато опитал да каже молитва преди вечеря в столовата, при което готвачът, излежаващ доживотна присъда, изпаднал в пристъп на гняв и започнал масов бой. Случило се така, че най-близо до него бил един чужденец, когото всички наричали Дрънкалото, тъй като никога не говорел (главно защото имал какво да каже само на собствения си език, който никой друг не разбирал). Готвачът строшил една бутилка и я забол в гърлото на Дрънкалото, който казал „Ай!“ на чист шведски и това били последните му думи.