Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Но стана така, че по време на една разходка нагоре по улица „Хестгатан“ свещеничката и рецепционистът срещнаха облечен в червено чичко с фалшива брада, вероятно нает от Централната асоциация56. Той вървеше нагоре-надолу по полегатата улица и казваше „Весела Коледа“ на всички, с които се разминеше, като освен това раздаваше джинджифилови бисквити на децата. Малки и големи се радваха на червенодрешкото и печивата му. Може би коледното настроение ги подтикваше да харчат повече пари в околните магазини, но това беше съмнително.

Във всеки случай свещеничката каза, че нещата може би щели да бъдат различни, ако преди време бе втълпила на Убиеца Андерш идеята за съществуването на Дядо Коледа вместо на Исус.

Рецепционистът се усмихна, щом си представи как Убиеца Андерш застава на амвона и призовава всемогъщия Дядо Коледа. И вместо вино и сирене раздава на паството гльог и джинджифилови бисквити.

– Гльог от ликьорно вино – каза замислено свещеничката. – Детайлите са важни.

Рецепционистът ѝ продължи да се усмихва, но изведнъж придоби по-сериозно изражение. Разликата между Бог на небето и Дядо Коледа (където и да живееше той) всъщност не беше толкова голяма.

– Несъществуването и на двамата ли имаш предвид, или брадата? – зачуди се свещеничката.

– Нито едното. И на двамата им се носи слава, че са добри, нали? Може би имаме идея в ембрионална фаза.

Да наречеш Бог добър пред свещеничката, не беше нещо, което да ти се размине току-така. Тя каза, че можела да се сети за стотина примера от всички библейски книги, които доказвали, че Бог има някаква диагноза. Не знаела как стоят нещата с Дядо Коледа, но това – основното ти занимание да е скачането в комини, също звучало малко нездраво.

Рецепционистът контрира весело, като каза, че и те самите не били най-послушните деца нито според Бог, нито според Дядо Коледа. Една бърза разбивка разкривала, че двамата редовно нарушавали девет от десетте Божи заповеди. Не били стигнали само до прелюбодеянието.

– Сега като го спомена – каза свещеничката, – няма ли да вземем да се оженим, след като така и така живеем заедно? Стига бракът да е граждански и ти да купиш пръстените.

Рецепционистът веднага прие предложението и обеща златни халки, но искал да направи една поправка във връзка с Божите заповеди. Всъщност не бяха убили никого собственоръчно.

Вярно, пресметна свещеничката, значи, резултатът бил 8 на 2, а не 9 на 1. Но и това не било кой знае какво постижение.

Пер Першон не отговори, нямаше нужда. После се върна на темата за заповедите – позволено ли било да пожелае бъдещата си съпруга? И общата им купчина банкноти от по петстотин крони?

Свещеничката каза, че било въпрос на тълкуване, но че много ѝ се искало веднъж завинаги да оставят Библията зад гърба си. Райската порта не съществувала, а дори и да съществувала, нямало смисъл да се редят на опашка пред нея. Мисълта Бог да ѝ изнесе лекция на прага на Небесното царство не ѝ понасяла. Вместо това искала да знае дали Дядо Коледа се бил превърнал в основната идея на рецепциониста по темата за доходоносната щедрост.

Пер Першон отговори честно, че още нямал идея, поне ако свещеничката – също като него – продължавала да не се задоволява с концепцията за даване, което не включва вземане.

– А нямам причина да вярвам, че си си променила мнението.

– И правилно – каза свещеничката. – Тогава какво ще правим после, когато парите свършат?

– Ще се оженим?

– Това вече го решихме. А и женитбата няма да ни направи по-богати.

– Не говори така. Има детски надбавки. С шест-седем деца може би ще се уредим добре.

– Идиот – каза свещеничката и се усмихна.

В същия миг видя магазин за бижута.

– Хайде, ела да се сгодим.

55 Най-големият град и административен център на остров Готланд. – Б. пр.

56 В много шведски градове има Централна асоциация, в която участват общината, както и собственици на имоти, търговци и предприемачи от централните части на града, като целта е осъществяването на диалог и повишаването на достъпността и атрактивността на центъра. – Б. пр.

Глава 67

Зимата стана пролет, пролетта стана лято. Най-накрая щяха да сложат край на греховния живот поне в едно отношение. Време беше свещеничката и рецепционистът да станат законна двойка.

Най-гражданският вариант, който откриха, беше губернаторката на Готланд, която прие да ги венчае пред рибарската колиба, съвсем до брега.