Юнас Юнасон - Убиеца Андерш и неговите приятели

Последното беше заплаха, която накара доста от гангстерите да настръхнат.

– Предложението ми е аз и човекът до мен, чието име не искате да знаете, възможно най-бързо да ви дадем шест милиона, а в замяна вие да ни дадете честната си дума на крадци, че ще ни пуснете да си вървим живи и здрави.

– Или три милиона – каза рецепционистът, който се почувства отчаян при мисълта отново да остане без пукнат грош. – Тогава може би всички ще отидем в рая, когато му дойде времето.

Но това окончателно влоши отношенията му с престъпниците.

– Не ми пука не само как се казваш, а и къде ще отидеш, ако те накълцам на парченца – каза главният бандит и като че ли се канеше да продължи тирадата си, но Йохана Шеландер го прекъсна.

– Или шест милиона, както предложих – каза свещеничката, която бе успяла да анализира ситуацията и да прецени, че няма да се отърват с по-малко.

Бандитите отново се разшумяха. Накрая се съгласиха, че шест милиона крони са приемливо заплащане за това да не убият проклетата свещеничка и онзи, който настояваше, че си имал име. Вярно, най-лесно би било да им отнемат живота, но убийството си беше убийство, а полицията си беше полиция. Пък и го имаше проблема с Убиеца Андерш и потенциалното развързване на езика му.

– Окей – каза главният бандит. – Заведете ни при червения куфар с шестте милиона. После ще преброим парите тук в мазето и ако всичко е точно, ще ви пуснем и повече няма да ви закачаме. Що се отнася до нас, вие вече няма да съществувате.

– Но ще съществуваме, що се отнася до нас ? – поиска уточнение рецепционистът.

– Ако решите да скочите от някой мост – ваша си работа, но вече няма да сте в списъка ни. Стига да ни предадете червения куфар и той да съдържа каквото трябва.

Свещеничката сведе леко поглед и каза, че Бог винаги проявявал разбиране към лъжите, стига да са бели като сняг.

– Какво имаш предвид?

– Червеният куфар... всъщност е жълт.

– Този, върху който си се облегнала?

– Бърза доставка, а? – усмихна се свещеничката. – Вещите ни са при парите. Може ли с приятеля ми да си вземем две четки за зъби, малко дрехи и така нататък, преди да тръгнем?

Щом каза това, тя побърза да отвори куфара и да покаже съдържанието в цялата му прелест, преди главният бандит и подчинените му да са размислили.

Глава 64

Докато алчното множество пъхаше ръце и носове в пълния с пари куфар, свещеничката грабна чифт бельо, четка за зъби, рокля, два панталона и някои други неща, след което прошепна на рецепциониста си, че това бил идеалният момент да се разкарат от мазето.

Дори главният бандит не забеляза кога са изчезнали, тъй като беше не по-малко алчен от другите. За сметка на това обаче се развика на останалите да спрат да грабят, защото парите трябвало да се разпределят организирано.

Благодарение на виковете повечето пари бяха върнати в куфара, но не всички. Бандит номер две беше видял бандит номер четири да пъха цял куп банкноти в предния ляв джоб на панталоните си и сега се залови да го докаже.

Но бандит номер четири не беше човек, който би се оставил да го пребъркват, особено толкова близо до чатала и в никакъв случай в присъствието на други мъже. За да запази мястото си в йерархията, четворката удари двойката с юмрук. Двойката падна на пода и, за щастие, изгуби съзнание, когато удари тила си в бетона, иначе ситуацията вероятно щеше да излезе от контрол още тогава. Вместо това неизбежното се случи след четири минути.

Главният бандит успя временно да усмири групичката. Трябваше да разделят шест милиона крони на петнайсет, или може би на четиринайсет, в зависимост от това дали оня на пода смяташе да се свести, или не.

Но как да разделят шест на петнайсет? Още това се оказа твърде голям проблем. На всичкото отгоре се чуха предложения на братята Улуфсон да им бъдат удържани парите, които вече са получили, както и техният дял да се брои за един, не за два, понеже се казвали по един и същи начин. Тогава по-гневният от братята се разгневи още повече от обикновено. Разгневи се толкова, че каза на бандит номер седем (онзи, на когото викаха Вола), че съжалява, задето Убиеца Андерш не му е прерязал гърлото, каквато била уговорката им.

– Аха, копеле – каза Вола. – Подписал си договор за главата ми!

После извади нож, за да направи с Улуфсон същото, което Улуфсон бе искал Убиеца Андерш да направи с Вола.

За късмет, това накара другия Улуфсон полупаникьосано да прибегне до маневра за отвличане на вниманието. Единственото, което му хрумна в бързината, беше да стреля от упор с огромния си смит и уесън 500 право в куфара с парите. Само че си имаше работа с един от най-големите револвери в света, който би могъл да повали и истински вол, ако се налага. Та нищо чудно, че пламъкът от цевта разпали огън сред банкнотите.