Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели

Операция „Дядо Коледа“ започна в Юстад и продължи на север. Следващата спирка беше Шобу. След това дружината се отправи към Хьорбю, Хьойор, Хеслехолм и още по-нататък. Правеха средно по едно дарение дневно, на стойност между десет и трийсет хиляди крони, в продължение на четири седмици. Понякога под формата на пари, понякога на подаръци, понякога и двете.

Самотните майки бяха добра инвестиция. Самотните деца бежанци – още повече, за предпочитане момичета. Колкото по-малки бяха, толкова по-голям беше финансовият им потенциал. Болните или тези в неравностойно положение също ставаха. Сладките момченца и момиченца с рак бяха същински джакпот.

Дядо Коледа, между другото, вече беше ходил в Хеслехолм в миналия си живот. Таксиджията Торщен ги закара до един специален адрес, а Дядо Коледа влезе във входа и позвъни на възрастната жена войник от Армията на спасението, на която вече беше дал пари веднъж.

Тя отвори вратата, прие дебелия плик със сто хиляди крони, погледна вътре и каза:

– Бог да те благослови. Но не сме ли се срещали и друг път?

Вместо да отговори, Дядо Коледа свирна на таксито си и изчезна, преди жената войник да успее да каже: „Мога ли да те почерпя с пюре от ряпа?“.

Според бюджета разходите през първия месец щяха почти да достигнат петстотинте хиляди, които им оставаха. Това означаваше, че приключението и парите щяха да свършат до февруари – ако дотогава не получеха нищо в замяна.

Но след периода от двайсети декември до двайсети януари общите разходи възлизаха на четиристотин и шейсет хиляди, въпреки че през тези четири седмици не бяха спирали да работят, както и че в Хес-лехолм финансите им понесоха тежък удар. В бъдеще смятаха да пътуват по шведските пътища три седмици месечно, а на четвъртата да си почиват у дома в Готланд. Стига, както казахме, да не фалират дотогава. Ако това се случеше, нямаше да имат друг избор, освен да почнат да произвеждат деца възможно най-бързо.

– По-добре от предвиденото! – възкликна свещеничката, щом чу за разходите.

Така се развълнува, че ѝ изтекоха водите.

– Ай! Ой! Трябва да отидем в болницата – каза тя.

– Чакай, не съм приключил – каза рецепционистът.

– Осанна! – каза Дядо Коледа.

– Ще докарам колата – каза Таксиджията Торщен.

* * *

Роди се момиченце, тежащо две хиляди деветстотин и осемдесет грама.

– А така – каза рецепционистът на изтощената си свещеничка. – Първите детски надбавки са готови! Кога смяташ, че ще си готова за направата на следващите?

– Не днес, благодаря – отвърна свещеничката, докато акушерката я шиеше там, където имаше нужда от шиене.

Няколко часа по-късно, докато малкото бебче спеше доволно и нахранено върху корема на мама, свещеничката събра сили да попита какво бе на път да каже рецепционистът, преди раждането да ги прекъсне.

Виж ти, рецепционистът съвсем беше забравил за това, когато контракциите станаха сериозни. Но сега моментът настъпи.

– Ами, хубаво е, че разходите възлизат на четиристотин и шейсет хиляди. Но имаме и малко приходи от интернет кампанията.

– О, наистина ли? – попита майката свещеничка. – И колко?

– За първия месец ли?

– Да, кажи за първия месец.

– Приблизително ли?

– Да, кажи приблизително.

– Ами, може и да си спомням грешно, все пак така и не сварих да запиша точната сума, а и докато раждахме, може да сме получили още някоя и друга крона. Така че числото подлежи на преразглеждане...

– Ще изплюеш ли камъчето? – каза свещеничката, която бе на мнение, че е участвала малко повече от рецепциониста в раждането на дъщеря им.

– Да, извинявай. Като се имат предвид горните забележки, бих казал, че сумата е приблизително два милиона триста четиресет и пет хиляди седемстотин и деветдесет крони.

В този момент, ако беше технически възможно, на свещеничката отново щяха да ѝ изтекат водите.

Глава 72

Колкото повече посещения правеше Дядо Коледа, колкото повече щастие разпръскваше около себе си, толкова по-добре вървеше бизнесът. Всеки ден получаваха хиляди дребни дарения – от Швеция, но и от целия свят. Самотни майки плачеха от щастие, сладки момиченца правеха същото, малки кученца джафкаха благодарно. Ежедневниците пишеха за Дядо Коледа, ежеседмичниците пускаха статии на цели две страници, радиото и телевизията също надушиха историята. Дядо Коледа даряваше истинско щастие по празниците, но продължи да го прави и след като зимата премина в пролет, а пролетта в лято. Сякаш нямаше край.