В Томтеланд и Рованиеми трябваше да преосмислят идеите си. Вече не беше достатъчно просто да изтипосат старец с найлонова брада, който да кима разбиращо, докато малката Лиса си пожелава пони. Найлоновият Дядо Коледа трябваше или да ѝ даде това, което иска (но тогава сметките им нямаше да излязат), или да ѝ обясни възможно най-педагогически, че може да ѝ предложи малък пакет Лего®, в сътрудничество с „Лего Груп“, Билунд60, Дания. Без понита, нито дори хамстери. Щяха да си избият разходите за дребния подарък (който въпреки всичко нямаше да зарадва малката Лиса) с малко по-висока цена за вход.
Разследващите журналисти опитаха да разберат кой беше този Дядо Коледа и колко ли пари получаваше от дарения. Но никой не стигна по-далеч от Търговската банка във Висбю, откъдето не сметнаха за необходимо да ги информират какви суми препращат към анонимната швейцарска фондация в съответствие със законите на Кралство Швеция. А понеже отделните постъпления бяха толкова малки (милионите идваха от количеството на дарителите, не от размера на даренията), никой журналист не можа да развенчае идеята за искрената доброта на анонимния Дядо Коледа.
Няколко души успяха да го снимат, но той вече бе така преобразен с дългата си брада и всичко останало, че никой не свърза Дядо Коледа с бившия убиец и пастор от Църквата на Андерш. За всеки случай Таксиджията Торщен открадна две регистрационни табели, докато беше в Стокхолм по друга работа. Освен това с малко боя превърна буквата F в E, така че сега таксито му, на първо място, не беше регистрирано, а на второ, беше собственост на един електротехник от Хеселбю.
Спекулираше се активно, носеха се всякакви слухове. Възможно ли бе кралят да обикаля и да разпръсква щастие сред народа си? Кралицата все пак бе известна със загрижеността си за децата и беззащитните. Идеята пусна корени в доста дискусионни форуми в интернет, докато накрая не се случи така, че Негово величество отстреля четиривръх61 лос в една сьормландска гора в абсолютно същия миг, в който Дядо Коледа зарадва едно дванайсетгодишно момиче (което освен бежанка беше и сираче) в Херньосанд.
Свещеничката, рецепционистът, Дядо Коледа и Таксиджията Торщен си поделиха солидарно по осем процента от излишъка в бюджета и всички заживяха щастливо на острова в Балтийско море, който се бе превърнал в техен дом. Остатъкът от приходите беше инвестиран в блаженото даване. Освен това рецепционистът вече работеше по първоначалната идея на свещеничката за разширяването на дейността в посока Германия. Немците имаха както пари, така и сърца. И можеха да играят футбол. Пък и бяха толкова много, че беше почти невъзможно да се изчисли какви щяха да са печалбите, ако проект „Дядо Коледа“ заработеше на немска почва. Проблемът беше само да намерят десет тамошни Дядо Коледовци, да разберат какво казват и да ги накарат да проумеят какво трябва да казват. Както и да ги убедят да си траят за цялата работа.
60 Малко градче на полуостров Ютланд; там се намира седалището на „Лего Груп“. – Б. пр.
61 Тоест с по едно разклонение и два върха на всеки рог. – Б. пр.
* * *
Имаше някаква истина в това с пътищата Господни и така нататък. Защото приблизително в същия момент майката на рецепциониста – същата, която почти бе станала учителка по немски – се измори от избухванията на мъжа си и на вулканите в Исландия.
По време на един от редките случаи, когато посещаваше цивилизацията, за да купи провизии, тя се обади на полицията и им каза къде се намира обвиненият ѝ в незаконно присвояване съпруг, като по този начин се отърва от него.
Следващата стъпка беше да се свърже със сина си по фейсбук. Едното нещо доведе до друго и скоро тя се сдоби със собствена рибарска колиба в Готланд, недалеч от тази на сина ѝ и семейството му. Освен това я назначиха като мениджър „Развитие“ на бъдещия немски клон на фирмата. През това време исландският съд осъди мъжа ѝ на шест години и четири месеца морална рехабилитация в затвора заради извършените от него финансови престъпления.
Убиеца Андерш от своя страна срещна Стина и веднага се нанесе при нея. Тя се влюби в него, когато се оказа, че той знае латинското име на зелчестата гъба. (обяснението за това беше, че преди да стане убиец, убиецът си бе купил една книга с намерението да се научи как да придава магически свойства на гъбите чрез разнообразни наркотични методи, ала след дванайсетото препрочитане осъзна, че знае имената на всички възможни гъби, но не и как да ги направи по-забавни, отколкото бяха.)
Читать дальше