Робърт МакКамън: Границата

войниците се замъглиха отново, други останаха предпазливи и в неподвижна - и

може би вцепенена - видимост.

Над момчето пикапът помръдна.

Потръпна така, че ръждясалите му спойки изскърцаха. Все същото стенание на

метал взе да отеква из целия паркинг и внезапно долницата на пикапа започна да се

променя от метал в червени и черни люспи, а плесенясалите му гуми се превърнаха в

къси люспести крака, от които растяха червени шпори, увенчани в черни върхове.

Момчето осъзна, че пикапът оживява.

За броени секунди над главата му се озова дишащ корем. То стана свидетел как

туловището над него се разширява и наедрява с шум - смес от наместване на кости в

ставите и пращене на метал, който се преобразува в плът.

Обладан от паника, малкият се изтърколи изпод съществото и се озова на колене

сред шир, която вече не представляваше паркинг с изоставени превозни средства, а

менажерия с твари, наизлезли от най-ужасните кошмари.

Осъзна, че каквото и да бе минало в небето и да бе пуснало енергийния си лъч,

неговият заслепяващ син изблик притежаваше мощта да сътворява живот. И

животът, който бе породило от ръждясалите и изоставени корпуси тук, бе или

основан на истински същества в света на горгоните, или излязъл от въображението

на някой извънземен военачалник. Масивни, мускулести същества взеха да се

надигат от бетона. Момчето се намираше в средата на гмежта им, между техните

ноктести лапи и крака, целите осеяни с черни и червени шипове. Рогати глави с

множество очи и зейнали усти проучваха бойното поле, докато мъглявите откриваха

огън. Червени намотки от неземен пламък се стрелваха нагоре, поразяваха и

изгаряха новородената и чудовищна плът. Ранените от тях същества ревяха и виеха,

разтърсвайки земята, а другите се втурнаха напред и със зверска мощ се стовариха

върху войниците. Вцепенено от ужас, момчето гледаше как горгонските твари

вършеят с бодливите си крайници и нокти сред редиците на мъглявите, и забеляза,

че един от покритите с масивни мускули зверове има лепенка на „Денвър Бронкос“

на червеникавите люспи на гънката между раменете и шията си. Намираше се точно

под повърхността на бронираната плът, напомняща избеляла останка от някогашна

татуировка.

Войниците стреляха, люспестата плът гореше и димеше, съществата трошаха и

мачкаха наред, газеха високите жилави същества в техните черни униформи, във

въздуха хвърчаха вътрешности, които миришеха на сок на скакалци, и се пръскаха,

където бъдат смазани. Под обстрела на мъглявите избухна в пламъци увенчаната с

тройни рога глава на едно от чудовищата с шест хлътнали дълбоко пурпурни очи и

тварта сляпо се залута из паркинга, като нанасяше наслуки удари, докато грозната й

муцуна се топеше като сив восък. Газени и смазвани от противниците си, някои

бойци се замъглиха, но малцината останали отстояваха позициите си и стреляха по

зверовете, докато на свой ред не бъдеха накъсани на капещи останки. Някои на

четири, а други на два крака, тварите хукнаха да преследват отстъпващите войници.

На паркинга останаха три умиращи горгонски звяра, поглъщани от мъглявските

пламъци; те пищяха, блъскаха безплодно по извънземния огън и се опитваха да

избягат от неминуемата си смърт. Едното успя да се надигне на колене, горящата му

триъгълна глава на дебела като ствол шия се завъртя, а абаносовите му очи

фиксираха момчето, което пълзеше заднешком по-далеч от чудовището.

Междувременно очите изгоряха, пламъците прескачаха между люспите и шиповете

и горгонският звяр падна на цимента с въздишка, а животът го напусна.

Момчето се изправи с олюляване и побягна отново.

Едва му стигаха сили да остане на крака, но нагази във валмата жълта мъгла,

уверен, че не може - не бива - да пада. Чуваше чудовищата да реват в далечината зад

гърба му и мръсните пуми почти го откъсваха от земята. Вече не стъпваше по бетон,

пак беше нагазило в поле с кал и буренак. Наоколо имаше проснати сгърчени и

димящи тела на войници на мъглявите, беше се разиграла поредната битка. Точка за

горгоните, помисли си момчето.

Не беше изминало и стотина ярда, когато долови, че нещо го догонва с голяма

скорост.

Умираше си от ужас да погледне през рамо. Умираше от ужас и да забави

скорост. Умираше от ужас да осъзнае, че всеки момент ще умре насред калното поле.

Каквото и да го преследваше, момчето долавяше, че вече почти го е връхлетяло.